Причината Венера да няма естествен спътник може да се крие в изключително бавното въртене на планетата, което би довело до постепенното приближаване на евентуална нейна луна и в крайна сметка до сблъсък с Венера – своеобразен случай на „небесен канибализъм“, пише Ройтерс.
Теорията е предложена от учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд и е публикувана в сп. „Астрофизикъл Джърнъл“ (The Astrophysical Journal). Тя се различава от досегашните хипотези, според които Венера или никога не е имала луна, или спътникът ѝ е бил унищожен при сблъсък с друго небесно тяло.
„Ако е имала луна – а вероятно е имала такава в даден момент – не би могла да я задържи“, посочи пред Ройтерс астрофизикът Стивън Крейн, водещ автор на изследването. „Тази луна би се разбила в планетата за сравнително кратък период от време.“
Компютърни модели, базирани на планетарната физика и гравитационната механика, показват, че хипотетични луни с различни размери биха имали една и съща съдба – постепенно да се приближат до Венера и в крайна сметка да се сблъскат с нея, отбеляза Крейн.
Според него подобно събитие вероятно е станало през първия милиард години от историята на Венера, която, както и останалата част от Слънчевата система, се е формирала преди около 4,5 милиарда години.
Изследването, което разглежда динамиката на системата Земя-Луна, определя скоростта на въртене на планетата като ключов фактор. На Венера са необходими около 243 земни денонощия, за да извърши едно пълно завъртане около оста си, докато Земята се завърта за около 24 часа.
Разликата във въртенето влияе върху движението на Луната. На Земята преносът на енергия от въртенето на планетата постепенно отдалечава естествения ѝ спътник, който се отдалечава с около 4 сантиметра годишно. Скоростта е измерена чрез лазерни отражатели, оставени на Луната от астронавтите на мисиите „Аполо“.
При Венера, заради бавното ѝ въртене, взаимодействието между планетата и евентуален спътник би имало обратен ефект – луната постепенно би губила орбитална енергия и би се насочвала към планетата.
Венера, макар да има сходен скалист състав и размери със Земята, е обвита в плътна атмосфера, довела до изключително силен парников ефект. Средната температура на повърхността ѝ достига около 471 градуса по Целзий – достатъчно висока, за да се разтопи олово.
Няма доказателства, че Венера някога е имала луна. Според Крейн обаче е малко вероятно планетата да е избегнала големи сблъсъци в ранния етап от формирането си. Подобен сблъсък с протопланета се смята за най-вероятното обяснение за произхода на земната Луна.
В ранната Слънчева система големи скалисти тела са се движили с високи скорости и са се сблъсквали едно с друго. Венера вероятно е била подложена на повече подобни сблъсъци от Земята заради по-близкото си положение до Слънцето.
Учените очакват допълнителна информация за Венера от две мисии на НАСА – DAVINCI+ и VERITAS, планирани за края на 20-те или началото на 30-те години на този век. Те ще изследват атмосферата, повърхността и геоложката история на планетата, пише още Ройтерс.