До 1916 г. по Юлианския календар горещниците са били от 15 до 17 юли, а по днешния календар - Григорианския календар, са от 28 до 30 юли, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Това е и причината в някои райони на България възрастни хора и до днес да казват, че „истинските горещници“ са в края на юли, независимо че в официалните календари празникът често се отбелязва на 15-17 юли.
Горещниците са свързани едновременно с църковния календар и със сезонните явления, а календарните реформи са променили съотношението между тях.
Традиционно в България горещниците са в три последователни дни: 15, 16 и 17 юли по стария (Юлиански) календар.
След гражданската календарна реформа през 1916 г. тези дати се изместват с 13 дни и съответстват на 28, 29 и 30 юли по днешния (Григориански) календар.
Това е интересно, защото, ако погледнем климата на България, краят на юли (28–30 юли) действително е сред най-горещите дни в годината в България. Средата на юли (15-17 юли по нов стил) е малко по-ранен период, съобщават от НИМХ.
Затова етнолозите смятат, че първоначално празникът вероятно е бил свързан с реалния пик на летните горещини, а не просто с фиксирана календарна дата. Когато календарът се е изместил спрямо сезоните, народната традиция е запазила датите по стария календар.
Има и още един любопитен момент. Ако върнем традицията назад към Средновековието (IX-XIV век), когато разликата между Юлианския и днешния Григориански календар е била само 6-8 дни, тогава горещниците биха се падали приблизително между 21-24 юли по днешния календар. Това също съвпада много добре с началото на периода на най-устойчивите летни жеги в България. Това е една от причините някои изследователи да предполагат, че празникът има много по-древен, предхристиянски произход и впоследствие е бил „закрепен“ към определени църковни дати, поясняват от НИМХ.
На кои дати е било пролетното и есенното равноденствие преди приемането на Григорианския календар
Преди приемането на Григорианския календар (1582 г.), датите на пролетното и есенното равноденствие не са били фиксирани. Те постепенно са се измествали поради натрупващата се грешка в Юлианския календар.
По времето на Юлий Цезар (46 г. преди новата ера) Юлианският календар е бил много точен и пролетното равноденствие е било около 25 март.
До Константин Велики и Първия Никейски събор то вече се е падало около 21 март. Именно затова Никейският събор приема 21 март за църковна отправна дата при изчисляването на Великден.
От НИМХ поясняват, че тъй като юлианската година е с около 11 минути и 14 секунди по-дълга от тропическата година, равноденствията продължават да се изместват с приблизително един ден на всеки 128 години.
Григорианският календар се въвежда през 1582 г.
Към 1582 г., когато е въведен Григорианският календар, пролетното равноденствие астрономически вече е настъпвало около 11 март по Юлианския календар (вместо около 21 март, както през 325 г.). Есенното равноденствие съответно е било около 13 септември по Юлианския календар (вместо около 23 септември).
За да се поправи това натрупано изместване, при реформата на Папа Григорий XIII след 4 октомври 1582 г. веднага следва 15 октомври 1582 г. Така календарът „прескача“ десет дни и пролетното равноденствие отново започва да се пада около 21 март, както е било по времето на Никейския събор.
Важно е да се прави разлика между астрономическата дата на равноденствието и датата в календара. Самото астрономическо явление не се е променило - променили са се само календарните дати, на които е било отбелязвано, заради неточността на Юлианския календар.
Как стои въпросът за датите на пролетното и есенното равноденствие в България
Конкретно за земите на днешна България, трябва да се има предвид, че до 31 март 1916 г. официално е използван Юлианският календар, а от 14 април 1916 г. - Григорианският. Разликата тогава вече е била 13 дни. Това означава, че пролетното равноденствие астрономически е настъпвало около 8 март по Юлианския календар, което съответства на 21 март по Григорианския.
Есенното равноденствие е било около 10 септември по Юлианския календар, което съответства на 23 септември по Григорианския. Следователно, ако един българин през XIX век е гледал календара, е щял да види, че пролетното равноденствие е около 8 март, а есенното равноденствие е около 10 септември, поясняват от НИМХ.