„Под от фъстъчено масло“ привлече 48 000 посетители, преди да бъде разчистен

Четиридесет и осем хиляди души са разгледали „Под от фъстъчено масло“ в музея „Бойманс ван Бойнинген“ в Ротердам за осемте седмици, след като 360 килограма фъстъчено масло бяха разстлани в памет към концептуалния художник Вим Т. Схиперс (1942–2026), който почина през юни. Това съобщават нидерландските медии. Още с откриването си произведението се радваше на голяма популярност.
Музеят е проучил дали фъстъченото масло от инсталацията, достатъчно за около 15 000 сандвича, може да бъде използвано за нещо друго. Но решението е било да бъде компостирано, тъй като не могат да бъдат гарантирани хигиенните изисквания, пише „Алгемейн Дагблад“.
През 2011 г., когато Схиперс е направил „Под от фъстъчено масло“, посетителите са можели да му задават въпроси чрез видеосъобщения. Сега те са имали възможност да оставят лична картичка с въпроси, истории, рисунки и анекдоти. Повече от 782 души са го направли. Шоуменът Говер Мейт е отговорил на част от тях във видеоклипове. Музеят все още не е взел решение какво ще стане с картичките.
„Здравейте. Аз съм от Нова Зеландия. Това обичайно ли е за нидерландците?“, гласи една от пощенските картички. Сред другите послания са: „Никога не съм гледал толкова внимателно фъстъчено масло“ и „Раят ли е направен от фъстъчено масло?“. „Стъпих случайно в него,“ пише от Артур, на 5 години.
По време на изложбата 48 посетители са стъпили върху фъстъченото масло. На персонала на музея се е наложило да извади оттам пет мобилни телефона. Едно дете дори е близнало произведението на изкуството, съобщават от музея. 
Схиперс измисля „Под от фъстъчено масло“ през 1962 г. Творбата е можело да бъде видяна през 1969, 1997 и 2011 г. 
Произведението се фокусира върху идеята за под от фъстъчено масло в музей, което кара посетителите да се чудят защо е там.  То провокира въпроси като: „Това ли е изкуство?“ и „Мога ли да го харесвам?“. Схиперс възприемаше изкуството като нещо, което не трябва непременно да е логично или полезно. То може да бъде безсмислено – точно като самия живот – и именно заради това да си заслужава, разказват от музея „Бойманс ван Бойнинген“.