Подкастите вече не са периферия, а конкурентна медийна екосистема, коментира в Свети Влас журналистът Орлин Спасов

Подкастите вече не са просто алтернативна медийна форма, а ясно видима част от една нова, конкурентна екосистема, която започва да се развива паралелно и все по-успешно спрямо традиционните телевизионни канали. Това отбеляза журналистът и медиен експерт Орлин Спасов по време на дискусия на тема „Телевизия извън телевизията“, организирана като част от 16-ото издание на Наградите за телевизионна журналистика „Свети Влас“.
Според Спасов възходът на подкастите и новите аудиовизуални формати не може да се разбере извън кризите в традиционната телевизионна журналистика, които постепенно отварят пространство за алтернативни медийни практики. На първо място той открои криза в разследващата журналистика. По думите му в телевизионния ефир „виждаме сравнително малко разследване“, а когато такова все пак има, то по-често засяга по-безопасни теми и институционални проблеми, докато по-тежките и рискови сюжети, включително свързани с икономическа и политическа власт, остават по-слабо застъпени.
Втората линия е кризата на интервюто като телевизионен жанр. Спасов отбеляза, че в голяма част от телевизионните формати „доста предвидимо е кой ще бъде поканен и какво ще каже“, което води до повторяемост на участници и позиции и ограничава изненадата и разнообразието в публичния разговор.
Третият проблем, който той посочи, е икономическият натиск върху медийната система и журналистическата професия. Според него ниското заплащане, високото текучество и липсата на стабилен професионален статус поставят журналистите в уязвима позиция, която ограничава независимостта и капацитета за качествена работа.
Именно натрупването на тези кризи – разследваща, жанрова и икономическа – постепенно „отваря вратата“ за подкастите и новите формати, които започват да заемат част от функциите и аудиториите на традиционната телевизия, коментира Спасов.
Той подчерта и че една от ключовите причини за нарастващата сила на подкастите е тяхната икономическа логика. „Рекламодателите започват да предпочитат подкастите“, отбеляза той, като аргументира това с факта, че при телевизията зрителят може да смени канала, докато при подкастите рекламното послание често е интегрирано в самия разговор и не може да бъде избегнато по същия начин.
Спасов обърна внимание и на видимата професионализация на подкаст средата. Той отбеляза, че част от водещите вече инвестират в студийна техника, камери и звук, заради което границата между подкаст и телевизионно студио постепенно се размива.
В заключение Спасов постави въпроса какво могат да предложат традиционните журналисти в тази нова среда. Според него потенциалът за развитие е именно в онези формати и подходи, които подкастърите вече използват най-успешно – по-смели разговори, по-малко консервативност и по-голяма отвореност към нови теми и публики.