Пол Плишка, легендарният бас на Метрополитън опера с 88 роли в 51 сезона, почина на 83 години

Оперният певец Пол Плишка, чиято дълголетна кариера в Метрополитън опера обхваща 88 роли в 51 сезона, почина на 83 години. Със своите 1672 представления в най-престижния американски театър Плишка се нарежда на девето място по брой спектакли във вечната му ранглиста.
В България Плишка не е много познат, тъй като през по-голямата част от кариерата си играе малки роли, но все пак е оставил името си под някои от най-добрите оперни записи на 70-те и 80-те години – например „Тоска“ с Доминго, Леонтин Прайс и Зубин Мета от 1972 г. или „Отело“ с Доминго, Рената Ското и Джеймс Ливайн от 1978 г.  
Опероманите в София имаха възможност да го гледат в програмата „Метрополитън опера на живо“ на 24 февруари 2018 г., когато в главната роля на „Бохеми“ от Пучини бе Соня Йончева. Пол Плишка тогава бе в двойната роля на Беноа/Алсиндор – само две седмици преди последното му излизане на сцената в „Метрополитън“ на 10 март 2018 г.
Всъщност басът се бе пенсионирал още през 2012 г., но от театъра го канят за участие в „Бохеми“ през сезоните 2016/2017 и 2017/2018.
„Мисля, че тайната на моето дълголетие се крие в това, че имах благоразумието да отказвам роли, които не бяха подходящи за гласа ми в дадения момент“, казва той в интервю за „Ню Йорк Таймс“ през 2023 г. В началото на кариерата си той влиза предимно в комични роли. „Гласът ми беше по-скоро с лирично звучене, а не глас на злодей“, добавя певецът.
Когато гласът му се променя, Плишка приема повече драматични роли, включително главната в „Борис Годунов“ на Мусоргски, Филип Втори в „Дон Карлос“ на Верди и Мефистофел във „Фауст“ на Гуно. В края на кариерата си той отново се насочва към комичните роли, като получава признание най-вече за изпълнението си на застаряващия бонвиван във „Фалстаф“ на Верди.
Сред малкото неща, за които съжалява, е, че никога не му е била предлагана главната роля в „Дон Жуан“ на Моцарт – факт, който той приписва на физиката си. „През по-голямата част от кариерата си тежах около 120 килограма“, казва той. „Не мисля, че има много донжуановци, които изглеждат по този начин.“
Когато Плишка се пенсионира на 71-годишна възраст, гласът му все още е във форма. „Слухът ми се превърна в проблем и това бе основната причина да спра да пея“, признава той.
Пол Плишка е роден на 28 август 1941 г. в Олд Фордж, въгледобивен район в Пенсилвания, където баба му и дядо му, имигранти от Украйна, са работили в мините и фабриките. Баща му е бил служител в склад, а майка му е била шивачка в цех за рокли. 
Семейството се премества в Ню Джърси, където Пол участва в училищния хор. След колежа младият мъж кара хладилен камион на компания за сладолед, но продължава да се занимава с пеене.
На 23 години се явява на прослушване в Метрополитън опера и Рудолф Бинг, дългогодишният автократичен управител на театъра, му предлага роли от комичния репертоар. Плишка се съгласява, но само ако му бъде позволено да изпълнява от време на време и драматични роли. „Не знам как намерих смелост да настоявам“, казва той.
Дебютът му в „Метрополитън“ е през 1967 г. в „Джокондата“ на Понкиели – една година преди там да се появят титаните Пласидо Доминго и Лучано Павароти.
От загриженост за гласа си басът дълги години отказва да пее роли като Борис Годунов или Скарпия – зловещият шеф на полицията в „Тоска“ на Пучини.
„И в двата персонажа има много напрежение и насилие в гласа“, обяснява той, “а когато си млад певец, не можеш да контролираш тези емоции и започваш да крещиш, нараняваш гласа си“. Той никога не пее Скарпия, но все пак дебютира като Борис Годунов в „Метрополитън“ през 1974 г.
През годините Плишка не се притеснява да приема малки роли като Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ и Дулкамара в „Любовен еликсир“ на Доницети. Образи, които други певци отхвърлят от страх да не бъдат вписани в категорията „второстепенни“. Поглеждайки назад към дългите си години в Метрополитън, Плишка оценява Фалстаф, който започва да изпълнява през 1992 г., като любимата си и най-добре изпълнена роля.
В контраст с успешната кариера, личният живот на Пол Плишка е изпълнен с трагични събития. През 1984 г. по-малкият му брат, лекар в детски психиатричен център в Ню Йорк, е намерен мъртъв от самонараняване с нож в апартамента си в Бронкс. Съпругата на певеца – Джудит, умира през 2004 г. Тримата им синове също вече не са живи.
Впоследствие певецът се жени за Шарън Томас, дългогодишен помощник-режисьор в Метрополитън опера.
Приживе Пол Плишка често е признавал в интервюта, че никога не е искал да се роди като тенор – обичайната мъжка звезда на сцената. „Ролята на тенора е доста еднопластова“, казва той. „Тенорът е влюбен в сопраното – и това е всичко. При баса героите са много по-сложни.“