Последната църква, построена от майстор Колю Фичето във Велико Търново, се нуждае от сериозен ремонт

Последната църква, построена от майстор Колю Фичето, се нуждае от сериозен ремонт, за да бъде достъпна за посещения, след затварянето й преди около 50 години. Храм "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново е значим паметник на културното и религиозно наследство на страната, играл важна роля в социалния, духовен и културен живот на старата столица. 
Първоначално храмът се е намирал на мястото на сегашната Старопрестолна гимназия по икономика, разказа за БТА отец Давид, който е негов предстоятел от 2015 г. Тогава той е бил с по-малки размери, колкото на църквата "Св. Спас", чиито останки са от другата страна на училището и също е построена от Колю Фичето, добави свещеникът. Новият храм е издигнат в началото на 70-те години на 19 век, в чест на св. св. Константин и Елена. Над входа му и сега може да се види плоча, на която е записано, че той е възобновен в името на светите равноапостоли и свети Димитър, с труда на местните жители и помощта на трудолюбивите еснафи от целия град.
Настоящият храм е построен за нуждите на 4 енории, които са били около реката, разказа отец Давид, допълвайки, че за това има сведения и исторически факти. Най-големите благодетели и дарители на храма са вуйчото на Венета Ботева митрополит Панарет Рашев и видният търновски търговец Хаджи Николи Минчев, които са сред изявените борци за църковна независимост. Гробът на духовника се намира в притвора на "Св. св. Константин и Елена", като над него е издигнат красив триметров паметник от мрамор, изработен от румънски скулптор. Епископското погребение е извършено по канон, затова владиката е положен седнал на трон с инсигниите си, обясни отец Давид. Хаджи Николи е погребан пред входа на църквата, където са положени тленните останки и на сина на Колю Фичето - Иван. В църквата са се венчавали, кръщавали и са опявани първенците на Търново през 19-и век. Отец Давид изказа предположение, че мястото, където е построен храма, е било гробище, защото при почистването на сградата са извадени и препогребани много човешки кости.
При голямото стражишко земетресение през 1913 година храмът е разрушен. За това свидетелства една от вградените в стените стари плочи, на която е записано, че впоследствие той е възстановен. "Храмът наново се освети от Н. В. Пр. Търновски Митрополит Филип на 9 май 1923 г. и се преименува на името на "Св. цар Борис"", може да се прочете и днес на нея. По-късно старото название на храма е върнато, обясни отец Давид. На друга вградена плоча могат да се прочетат имената на загиналите енориаши в Балканската, Меджусъюзническата и Първата световна война, а на външната стена е запазена и такава, в памет на родителите и роднините на митрополит Панарет Рашев.
При изграждането на църквата майстор Колю Фичето успява умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, включвайки я умело в общата панорама на заобикалящите я тогава възрожденски къщи. Олтарът на "Св. св. Константин и Елена" е трипрестолен, обясни отец Давид. Основният престол е бил на светите Константин и Елена, имало е един на св. Димитър и един на Св. 40 мъченици. При главния вход от двете страни на външната врата са били поставени две въртящи се колони, показващи здравината и устойчивостта на сградата, които днес липсват. По думите на отец Давид, камбанарията е построена впоследствие, а според спомените му от разглеждани стари снимки, покривът на храма е бил равен, след което е добавен централният купол. В църквата има и голям балкон.
В началото на 70-те години на 20-и век започва ремонт на сградата и всичко от нея е изнесено, като оттогава тя е затворена за посещения. Досега са изготвени няколко проекта за възстановяването на храма, който е с особено културно значение в национален мащаб и в момента е собственост на Великотърновската митрополия, но те така и не са реализирани докрай. От началото на 21-и век мазето на църквата е пригодено като параклис за богослужебна цел, който почти всяка събота е отворен за миряни.