Постановката „Завод“ е обяснение в любов към малкия, обикновен и невзрачен човек, каза режисьорът Полина Христова

Постановката „Завод“ е обяснение в любов към малкия, обикновен и невзрачен човек. Онзи, който сякаш никой не забелязва, а всъщност съдържа в себе си една огромна, безкрайна вселена. Това каза в интервю за БТА режисьорът Полина Христова, позната от телевизионното предаване “Господари на ефира” като Пополина Вокс. Темата, която постановката разглежда, е за обезценяването на човешкия живот. За важността на всеки един от нас и за вечния ни копнеж към щастие и свобода. Текстът в спектакъла е изцяло по стиховете на Вапцаров, посочи тя.
Спектакълът е по стихове на Никола Вапцаров и се играе днес в Държавния куклен театър (ДКТ) в Стара Загора по повод рождения ден на поета. 
“Актьорите от трупата на ДКТ Стара Загора в момента са абсолютния „дрийм тийм“ за всеки режисьор. Те са изключително талантливи и отдадени на това, което правят. Застават зад идеите на спектакъла и раждат наравно с постановъчния екип. Спектакълът е създаден с огромна любов от всички ни, любов, която усещат и зрителите ни. Много ги обичам и им благодаря, че ми се довериха”, каза Полина Христова. Тя разказа, че репетиционният процес е бил изключително забавен, а някои от “хрумките” в него са развити в цели сцени. Такава е например битката за ябълката, която се превърна в апокалиптичен сблъсък на забавен каданс, посочи режисьорът. Друг спомен, който завинаги ще остане в съзнанието й, е посещението на истински, действащ завод в Стара Загора. “Атмосферата, в която попаднахме там, много ни вдъхнови и помогна, тъй като нашето действие също се развива в завод”, отбеляза Христова. 
Действието на спектакъла се развива в един сюрреалистичен завод, в който говорът е забранен и обитателите му никога не го напускат - в него се раждат, в него живеят, в него работят, в него умират, коментира Полина Христова. “Заглавието ни е от едноименния стих на Вапцаров, в който заводът е представен като самия живот. Поне аз така си го интерпретирам. Заводът в нашия спектакъл е животът, в който ние сме принудени да живеем. С всичките си правила и болки, но все пак това е мястото, което ние доброволно сме избрали да обитаваме. Мястото, чийто изход търсим, но все пак, дълбоко в душите си, никога не искаме да напуснем”, каза тя.
Христова напомни, че премиерата е била в края на януари т.г. Спектакълът не е напускал сцената, на която е създаден, обясни режисьорът и изрази надежда, че пътят му тепърва предстои. “Показвали сме го пред зрители, които не говорят български и въпреки езиковата бариера, спектакълът въздейства с темите, които са общочовешки, с визуалните си решения и най-важното, емоционално преминава езиковите граници, защото бръква дълбоко в онези рани, които се опитваме да прикрием в душите си”, обясни тя.
„Завод“ е режисьорският дебют на Полина Христова. Тя изказа своите благодарности на директорите на ДКТ - Стара Загора Дарин Петков и Таня Калчева за това, че са повярвали в нея и в идеята и, въпреки че не е имала практически режисьорски опит зад гърба си. По думите и те са истински съвременни будители, а това, което правят за кукления театър в национален мащаб е изключително. “Това, което правят за експерименталния театър в България, е възхитително. Те възпитаха своята публика да гледа куклени спектакли за възрастни - жанр, който все още няма достатъчно популярност в България и е почти табу. С всички театрални лаборатории, които правят от години, с всички проекти извън статуквото на лесно смилаемия театър, те възпитаха цели поколения зрители да обичат този жанр”, каза Полина Христовa.
Тя допълни, че следващата постановка, по която работи, е като съдраматург на „Портетът на Дориан Грей“ по Оскар Уайлд“ в Драматичен театър “Рачо Стоянов“в Габрово, съвместно с Веселка Кунчева. Бих влязла в ролята на  режисьор отново само тогава, когато намеря необходимост да кажа това, което ме вълнува, категорична е Христова. Според нея театралното пространство е пълно с творци, които произвеждат. “Не искам да съм част от конвейера, който няма какво да каже на зрителите. Затова трябва да си дадем сметка, че срещу нас в салона за час и половина застават човеци, които искат да се изтръгнат от бита, да се излекуват, да се засмеят, замислят или натъжат. И отговорността да ги поведем в онова красиво, имагинерно пространство, което търсят, е изцяло наша. Ние не трябва да забравяме огромната отговорност, която имаме към тях”, посочи тя.