Постижения, свързани с неуловимите частици неутрино, известни също като „призрачни частици“, донесоха Нобелова награда за физика на белгийския учен Франсис Халзен, съобщи официалният сайт на наградите Nobelprize.org.
Името на тазгодишния лауреат беше оповестено от генералния секретар на Кралската шведска академия на науките Елен Муунс.
Престижното отличие се присъжда на Франсис Халзен „за решаващия принос към Обсерваторията за неутрино „Айскюб“ (IceCube) и откриването на високоенергийни неутрино от астрофизичен произход“.
Тази година паричната равностойност на наградата е 12 милиона шведски крони (1,22 милиона щатски долара, или 1,06 милиона евро).
НЕУЛОВИМИ ЧАСТИЦИ ОТ ВСЕЛЕНАТА, УЛОВЕНИ НА ЮЖНИЯ ПОЛЮС
Франсис Халзен осъзнава, че ледът на Южния полюс може да се използва за проследяване на неуловимите частици, известни като неутрино. Неговата визия и научно лидерство са от решаващо значение за обсерваторията „Айскюб“ – съоръжение, обхващащо кубичен километър лед, оборудвано със светлинни сензори. С помощта на обсерваторията изследователите могат да улавят частици неутрино, произхождащи от изключително високоенергийни процеси в далечната Вселена, се посочва в прес съобщение на сайта Nobelprize.org.
Призрачните частици неутрино са навсякъде, но не дават знак за присъствието си. Те преминават през Земята и дори през телата ни, без да ги забелязваме. Много рядко едно-единствено неутрино взаимодейства с атомно ядро, което дава възможност то да бъде засечено с подходящо оборудване.
Учените отдавна знаят, че в космоса има естествени ускорители на частици, които изхвърлят частици с енергии до милион пъти по-високи от тези, които могат да бъдат постигнати в лаборатории на Земята. Много аспекти на тези източници остават загадка: какво представляват, къде се намират и какви са основните процеси, протичащи в тях?
Неутрино с изключително висока енергия се раждат в същите среди като други видове частици. За разлика от останалите частици обаче, неутрино достигат до нас, без да променят посоката си или да губят енергия. Това означава, че те могат да предоставят информация, която не е достъпна по никакъв друг начин.
Франсис Халзен за първи път представи своята идея за улавяне на неутрино на Южния полюс през 1988 г. Когато неутрино се сблъска с атомно ядро, се генерира светлинен проблясък, който може да бъде проследен от сензори, разположени в прозрачния лед на Южния полюс.
Ледът на Южния полюс има много предимства, тъй като е защитен от различни видове смущения, а районът е геоложки стабилен и в него няма земетресения. Идеята на Халзен скоро печели подкрепата на други изследователи и само няколко години по-късно са проведени предварителни тестове на сензорите в леда.
Космическите неутрино с изключително висока енергия са много редки, поради което е необходим огромен обем лед, за да се наблюдават достатъчен брой сблъсъци. Обсерваторията „Айскюб“ обхваща цял кубичен километър и е завършена през 2011 г. Изследователите скоро откриват първите високоенергийни неутрино, а няколко години по-късно обявяват откриването на неутрино, за които се предполага, че произхождат от места далеч извън пределите на Слънчевата система. Търсенето на източниците на неутрино във Вселената вече може да започне с пълна сила.
„Франсис Халзен ръководи международен екип от изследователи и инженери, които ни предоставиха фантастичен инструмент. Неговата упоритост и научна визия проправиха пътя за нов вид астрономия“, каза Марк Пиърс, председател на Нобеловия комитет по физика.
Взаимодействията на неутрино, които непрекъснато се регистрират от „Айскюб“, ще предоставят на изследователите нови познания за бурните условия, при които се пораждат високоенергийни неутрино, и дори биха могли да разкрият непознати досега космически явления.