Повърхността на Луната е различна на близката и далечната ѝ страна, установиха учени

Твърдението, че Луната има „две лица“, се потвърждава от нови изследвания. Според тях повърхността, обърната към Земята, изглежда значително различно от тази, която е насочена в обратната посока, пише Ройтерс.
Разликата между двете страни се оказва дори по-голяма, отколкото се предполагаше досега, според анализ на скали и почва, взети през 2024 г. от китайския роботизиран лунен космически кораб „Чанъе-6“.
Учените установили, че химичният състав на минералите в пробата от далечната страна на Луната показва, че материалът се е формирал от лава, произхождаща от лунната мантия на около 100 км под повърхността преди около 2,8 милиарда години, и е кристализирал при температура около 1100 °C. Тези данни били сравнени с проби от близката страна на Луната, изучавани по-рано.
Оказало се, че пробата от „Чанъе-6“ — единствената, взета от далечната страна — се е формирала при температура около 100 °C по-ниска от тази на предишните 33 проби от близката страна, събрани по време на мисии на НАСА „Аполо“ и китайския космически кораб през 2020 г. Учените смятат, че тази температурна разлика е запазена и до днес.
„Нашите резултати показват наличие на топлинна асиметрия между мантията на близката и далечната страна на Луната“, казва геологът Ян Ли от Университетския колеж в Лондон и Пекинския университет, ръководител на проучването, публикувано в списание Nature Geoscience. „Това ни приближава към разбирането на лунната дихотомия. Двете страни се различават драстично по вулканична активност, дебелина на кората и топография“, добавя Ли.
Далечната страна има по-дебела кора, е по-планинска и е силно осеяна с кратери. Там вулканичната активност в миналото е била по-слаба, поради което тъмните базалтови петна са по-редки. Близката страна, напротив, е по-гладка и покрита основно с тъмни вулканични равнини.
Според една от хипотезите вътрешността на далечната страна може да е по-студена заради по-ниските количества елементи като уран, торий и калий, които отделят топлина чрез радиоактивен разпад.
Други учени предполагат, че неравномерното разпределение на тези елементи може да е резултат от удара на голям астероид или друго небесно тяло в миналото.
„Разбирането на произхода на лунната дихотомия е ключово за реконструкцията на историята на формиране на Луната, нейното топлинно развитие и еволюцията на кората ѝ. Това знание може да помогне и при изследването на произхода и развитието на други планети“, обяснява Ли.