Познанието за литературата в някаква степен е познание за себе си, каза проф. Стилиян Стоянов в Благоевград


Познанието за литературата в някаква степен е познание за себе си, каза проф. Стилиян Стоянов в Националния пресклуб на БТА в Благоевград при представяне на новия брой на списание ЛИК, чиято тема е „Литература и памет“.
Професор Стоянов е дългогодишен преподавател по „Теория на литературата“ във Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. В професионалния си път е преподавал и в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, и в Мелитополския държавен педагогически университет, където е работил с представители на българската диаспора. Научните му интереси в последните години са насочени към това как битува литературата, как написаното въздейства.
За да разберем каквото и да е, трябва да сме в състояние да го поставим в някакъв контекст, каза проф. Стоянов. Той поясни, че този контекст може да бъде елементарен, базиран на жизнения опит, но може да бъде и по-задълбочен и в този смисъл познанието за литературата всъщност е познание за себе си. Литературата отразява процеси, които са извън нея, в този смисъл историческият поглед към нея, това как се създава едно произведение, защо се е създало по този начин, помага при възприемането ѝ и това не е чисто филологически процес, каза още проф. Стилиян Стоянов. „Четенето върви на много пластове, може да останеш на най-горния пласт и да спреш там, но може и да отидеш по-дълбоко и това е интересното - колкото по-дълбоко вървиш, започваш да имаш повече самочувствие за себе си, което също е важно при четенето“, отбеляза той.
По отношение на периодите в литературата професорът посочи, че интересните ѝ периоди са свързани с времена на преломи в обществото. „Хубавата литература, разтърсващата литературата, става тогава, когато в обществото има резки промени. В този смисъл запомнящите се периоди от българската литература са свързани с това, което се случва по време на Възраждането, на войната и след войната“, каза още проф. Стоянов. Вълна на интересна литература има и след Първата световна война, която ни дава „Хоро“ на Антон Страшимиров, „Септември“ на Гео Милев, поезията на Атанас Далчев, посочи професорът. През 50-те години на миналия век излизат двата големи романа – „Тютюн“ на Димитър Димов и „Железният светилник“ на Димитър Талев, който проф. Стоянов определи като „белег на едни преломни и нелеки години“.
Историята на литературата пази памет, а ние така или иначе се стремим към паметта, защото тя дава някаква устойчивост, научава те за отминали време и всъщност научаваш нещо за себе си, посочи той.
Интересни явления и стойностни произведения в българската литература има и в днешно време, като още проф. Стоянов. По думите му, четенето не е екзотично занимание, а всъщност хората четат и търсят хубавата литература.

Свищов

Студенти и докторанти от 23 държави се обучават в Стопанската академия в Свищов

В Стопанска академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов се обучават общо 65 чуждестранни студенти и докторанти от 23 държави. ...

София

Отиде си DJ Steven, един от основателите на „Метрополис"

Отиде си DJ Steven, един от основателите на „Метрополис", съобщиха от семейството. Стефан Крачанов (DJ Steven) е роден през 1962...

Самоков

Младата самоковска цигуларка Диана Чаушева изнесе благотворителен концерт в Ритуалната зала в града

Самоковската цигуларка Диана Чаушева изнесе благотворителен абитуриентски концерт под наслов „Към Виена“ в Ритуалната зала в Самоков.  По време на...

София

Най-важните решения често започват именно с докосване до човешката съдба, каза Александър Панайотов за изложбата „Докосване“

Най-важните решения често започват от едно докосване до съдбата на човека, до нечия болка, до нечия надежда. Това каза Александър...

София

Посещенията на Багряна в Прага са най-вълнуващите страници в историята на българо-чешките отношения през XX в., каза Елисавета Шапкарева

Посещенията на Багряна в Прага са сред най-вълнуващите страници в историята на българо-чешките отношения през XX в. Това каза поетесата...

Кърджали

Изложбата „Млади таланти" на деца от три града на страната бе открита в Кърджали

В Керимовата къща в Кърджали бе открита изложбата „Млади таланти", дело на арт галерия „ДАР" и на настоящи и бивши...