Праисторически селищен ландшафт под водите на Адриатическо море беше реконструиран в Италия

Учени реконструираха с помощта на данни от анализи на седиментни ядра и геофизични изследвания с висока резолюция крайбрежни райони, които днес се намират под водите на Адриатическо море, предаде АПА. Резултатите показват, че тези територии, сега потопени, са били обитавани от човешки общности преди хиляди години.
Между приблизително 9000 и 4000 г. пр.н.е. общности от мезолита и неолита са живели в крайбрежни райони, чийто ландшафт постепенно се е променял, преди впоследствие да бъде потопен от покачващото се морско равнище.
Изследването, публикувано в списание Quaternary Science Reviews и дело на изследователи от Университета в Саутхемптън и Италианския институт по океанография и приложна геофизика (OGS), реконструира развитието на крайбрежните ландшафти в северната част на Адриатическо море.
Резултатите дават представа за природната среда, в която са живели праисторическите общности, и проследяват промените, настъпили в продължение на хиляди години. Реконструкциите показват наличието на няколко поколения крайбрежни бариери – натрупвания от седименти, простиращи се успоредно на брега и изпълняващи ролята на естествена защита от морето. Зад тях са се намирали блатисти райони, лагуни, влажни зони и речни делти.
Според учените тези ландшафти вероятно са се развили през периоди, когато покачването на морското равнище се е забавяло. Впоследствие те са били залети при подновяването на покачването на морското равнище.
„Потопените ландшафти са важно липсващо парче от пъзела в нашето разбиране за праисторията, особено в северната част на Адриатическо море“, казва водещият автор на изследването Самуеле Онгаро от Университета в Саутхемптън.
По думите му изследването представлява важна стъпка към бъдещи археологически проучвания в региона.
Според изследователите потопените днес крайбрежни влажни зони в северната част на Адриатическо море вероятно са били богати на природни ресурси. Това е създавало благоприятни условия за живот на мезолитните ловци и е можело да превърне тези места в привлекателни райони за заселване.
В същото време човешките общности са обитавали постоянно променящ се ландшафт. Постепенното покачване на морското равнище е променяло крайбрежната среда, като с времето все по-големи части от обитаемите територии са били заливани.
Този процес е продължил и през неолита, когато земеделието започва да се разпространява по крайбрежията на северната част на Адриатическо море.
С напредването на морето под вода са изчезвали не само природни местообитания, но и райони, използвани от човешките общности за заселване и добив на ресурси. Според учените реконструкцията на тези вече потопени ландшафти може да помогне за откриването и по-доброто разбиране на бъдещи археологически находки в региона.