Праисторическите хора от ледниковата епоха вероятно са ловували предимно женски мамути, сочат данни от международно изследване на древна ДНК от костите на повече от 500 вълнести мамута от Северна Америка, Азия и Европа, предаде АПА.
Проучването, ръководено от Хана Мутс от Центъра за палеогенетика в Стокхолм и публикувано в списание Current Biology, показва, че в находищата с големи костни натрупвания и доказателства за човешка дейност женските животни са значително повече от мъжките.
Учените са анализирали генетичен материал от общо 521 вълнести мамута. Останките на 421 животни са открити разпръснати в райони, в които няма ясни следи от човешка намеса и се предполага, че мамутите са умрели от естествена смърт. Другите 100 животни са от 11 находища в Северна Америка, Азия и Европа, където са открити големи концентрации на кости и различни следи от човешка дейност.
В тези 11 находища около 70 процента от идентифицираните животни са били женски. За сравнение, сред мамутите от разпръснатите находища 66,5 процента са били мъжки.
„Това предполага, че хората от ледниковата епоха са определяли кои мамути да използват - очевидно предпочитайки женски или стада, в които женските са били по-често срещани“, казва археологът Марк Хендел от Австрийския археологически институт към Австрийската академия на науките, съавтор на изследването.
Сред изследваните обекти е и Лангманерсдорф в Долна Австрия. Учените са анализирали останките на 10 мамута от разкопки от началото на XX век, които се съхраняват в Природонаучния музей във Виена. Общо в Лангманерсдорф са документирани останките на най-малко няколко десетки животни, като при нови проучвания през последните две години са идентифицирани още над дузина индивиди.
В Лангманерсдорф седем от десетте анализирани мамута са били женски - резултат, който съответства на общата картина от находищата с доказателства за човешка намеса.
Възможно обяснение за предпочитанието към женски животни може да се крие в социалната структура на вълнестите мамути. Подобно на съвременните слонове, женските вероятно са живели в стада заедно с малките, докато възрастните мъжки са се отделяли и са водели по-самостоятелен начин на живот.
Това би могло да е направило стадата с женски по-лесни за проследяване от ловците, а движенията им - по-предвидими. Женските с малки вероятно са били и по-малко подвижни, което допълнително би улеснило лова.
Преобладаването на мъжки мамути сред останките от естествено образувани находища също може да има обяснение. Самотният начин на живот на мъжките вероятно ги е карал по-често да навлизат в опасни терени, например стръмни склонове край реки или блатисти райони с нестабилна почва, където рискът от смърт е бил по-голям.
Мамутите са били важен ресурс за хората през късния палеолит - приблизително между 45 000 и 12 000 години преди нашето време. Ловците-събирачи са използвали месото и мазнините им за храна, слоновата кост за изработване на инструменти и украшения, а костите - за изграждане на кръгли убежища.
Изотопният анализ на зъбите на мамутите може допълнително да даде информация за миграциите и сезонните движения на животните. Така изследователите ще могат да проверят дали древните хора са могли да проследяват сезонните маршрути на стадата и да планират лова си в зависимост от тях, пише още АПА.