"Допреди 27 декември 2022 г. ние също бяхме стопаджии до Ледения континент. Пътувахме до остров Ливингстън и построихме нашата полярна база там като стопаджии, които искат превоз, за да стигнат дотам. Като разстояние в километри това се равнява на обиколката на Екватора. Изминавахме го с чужди кораби на такива велики държави, покорявали моретата и океаните, като Испания, Япония, Южна Корея и кой ли още не", заяви още проф. Пимпирев по повод заглавието на книгата и допълни, че поради този факт, освен "антарктическия стопаджия", е бил наричан и "антарктическия просяк". "Накрая обаче ми омръзна. Трябваше действително да станем сериозна антарктическа държава, да отидем с наш кораб и да докажем, че сме морска държава", коментира още изследователят. "Каквото и да си говорим, Черно море е едно полуезеро със соленост на половината на Световния океан. Свързано е с по-големите морски басейни чрез едни тесни проливи – за да влезем в Световния океан, трябва да минем Босфора, Дарданелите, после и Гибралтар. Ние обаче доказахме, че го можем. Бургас е морски град, от който са излезли много капитани и морски хора. С това плаване на кораба ние действително доказахме, че сме в кондиция, затова и поздравления на капитана", каза проф. Христо Пимпирев.
Книгата "Антарктическият стопаджия" (изд. "Книгомания") съдържа информация за това как проф. Пимпирев успява да превърне личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред да създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. Изследователят допълни, че в началото е имал резерви за това дали той трябва да бъде във фокуса на цяла една книга, но Иглика Трифонова, която също е участник в пет български експедиции до Антарктида, е успяла да го убеди, че има смисъл.Научноизследователският кораб "Св.св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплава на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна и се превърна в първия български кораб, достигнал до остров Ливингстън, Антарктика. Той участва в 31-вата Национална антарктическа експедиция, като достави на българската база "Св. Климент Охридски" строителни материали, необходими за изграждането на новия лабораторен блок, както и 50 тона товари за испанските бази "Хуан Карлос Първи" на остров Ливингстън и на "Габриел де Кастиля" на остров Дисепшън. На борда на плавателния съд бяха направени и първите български научни изследвания в Южния океан.По време на това пътуване репортерът на БТА Константин Карагьозов беше единственият представител на медиите на борда на кораба "Св.св. Кирил и Методий" и в двете посоки. Той придружи българската експедиция по време на целия ѝ престой на Антарктида като автор на рубриката "България - Антарктида - корабният дневник на БТА".