На днешния ден преди 90 години е роден Денис Хопър – актьор, режисьор и фотограф, но преди всичко – противоречив гений на американската култура, пише tribute.ca.
Ако има една дума, която най-точно описва кариерата на Хопър, то тя е „непредсказуем“. В продължение на повече от четири десетилетия актьорът преминава през стремителни възходи, болезнени падения и шумни завръщания, превръщайки се в една от най-ексцентричните и запомнящи се фигури в американското кино.
Хопър учи актьорско майсторство в театъра „Олд Глоуб“ в Сан Диего и в „Актърс Студио“ в Ню Йорк. Започва кариерата си в Холивуд като млад актьор от обкръжението на Джеймс Дийн. Още в началото се снима редом до легендата в „Бунтовник без кауза“ (Rebel Without A Cause) и „Гигант“ (Giant). Между двамата се създава близко приятелство и именно Дийн насърчава Хопър да се занимава с фотография — страст, която по-късно се превръща в сериозна и високо ценена артистична кариера.
Буйният характер на Хопър и нежеланието му да се подчинява на студийната система обаче бързо затварят много врати пред него. Следват години, в които получава предимно малки поддържащи роли или участия в нискобюджетни продукции.
Истинският пробив идва през 1969 г. с „Волният ездач“ (Easy Rider) – филм, превърнал се в символ на контракултурата и едно от най-влиятелните заглавия на своето време. Хопър не само режисира и изпълнява една от главните роли, но и участва в написването на сценария заедно с близкия си приятел Питър Фонда. Заснет с минимален бюджет, филмът се превръща в културен феномен и поставя началото на движението New Hollywood, което променя американското кино през 70-те години, пише imdb.
Само две години по-късно обаче той разклаща сериозно репутацията си с претенциозния и хаотичен „Последният филм“ (The Last Movie), в който е режисьор и изпълнява главната роля. Холивуд бързо се дистанцира от него, а проблемите с наркотиците и избухливият му темперамент го правят почти невъзможен за работа. През този период Хопър намира убежище в Европа, където продължава да снима, макар и далеч от светлините на американската индустрия.
Не по-малко бурен е и личният му живот. Вторият му брак — с певицата от The Mamas & the Papas Мишел Филипс — остава в историята като един от най-кратките в Холивуд: едва осем дни. По-късно Хопър с типичното си чувство за хумор казва, че „първите седем дни били доста добри“.
Голямото му завръщане идва благодарение на Франсис Форд Копола, който го кани да участва в „Апокалипсис сега“ (Apocalypse Now). Във филма Хопър играе невротичен и непредсказуем фотожурналист — роля, която сякаш опасно се слива със собственото му състояние по това време. Снимките на продукцията вече са белязани от тежки проблеми, огромно напрежение и непрекъснати закъснения, а самият Копола отчаяно се опитва да довърши проекта.
Според разкази от снимачната площадка режисьорът дори се опитвал да държи Хопър „във форма“, като му осигурявал постоянен достъп до кокаин. Документалистът Джордж Хикенлупър по-късно твърди, че Хопър му разказал как Копола го попитал какво му е необходимо, за да изиграе ролята, а актьорът отговорил: „Около една унция от белия прах“.
По онова време зависимостите на Хопър към наркотиците и алкохола вече са извън контрол. Според различни информации той получава сравнително скромен хонорар за „Апокалипсис сега“ — между 15 и 20 хиляди долара, но зад кулисите продукцията толерира разрушителния му начин на живот, за да поддържа непредсказуемата му енергия пред камерата.
Неговият персонаж във филма е до голяма степен импровизиран. Хопър често забравял репликите си — или умишлено отказвал да ги учи, и изграждал образа чрез хаотични импровизации и цитати от Т. С. Елиът. Резултатът е едно от най-странните и хипнотични присъствия във филма.
Работната атмосфера на снимачната площадка постепенно става токсична. Поведението на Хопър предизвиква сериозни закъснения и напрежение, особено в отношенията му с Марлон Брандо. Двамата открито не се понасят, а Копола в крайна сметка е принуден да снима сцените им в различни дни, за да избегне директни конфликти.
Неговият апетит към алкохола и наркотиците се превръща в легенда. В по-късни интервюта Хопър признава, че в най-тежкия период от зависимостта си ежедневно изпивал по 28 бири и почти два литра ром, комбинирани с до три грама кокаин. „Не е толкова трудно, колкото звучи. Ако смесваш рома с безалкохолни, както правех аз, можеш да пиеш цял ден без проблем“, казва Хопър години по-късно.
След „Апокалипсис сега“ кариерата му отново навлиза в труден период, макар че прави впечатляваща роля в „Рибка-боец“ (Rumble Fish), също на режисьора Франсис Копола. Самият Хопър по-късно признава, че смята „Тексаското клане 2“ (The Texas Chainsaw Massacre 2) от 1986 г. за най-лошия филм в кариерата си.
Истинската реабилитация на името му настъпва през 1986 г., когато Дейвид Линч му поверява култовата роля на Франк Бут в „Синьо кадифе“ (Blue Velvet) – едно от най-зловещите и незабравими превъплъщения в историята на киното.
Същата година Хопър получава и номинация за „Оскар“ за поддържащата си роля в спортната драма „Най-добрият изстрел“ (Hoosiers), където показва напълно различно лице – тихо, ранимо и овладяно.
Извън киното Денис Хопър изгражда и сериозна репутация като колекционер на модерно изкуство. Той е сред първите хора, разпознали таланта на Анди Уорхол, още преди художникът да се превърне в попарт икона. Хопър купува една от прочутите картини „Консерви със супа „Кембъл“ (Campbell's Soup Cans) за едва 75 долара — произведение, което по-късно се превръща в символ на модерното изкуство. С времето той влиза и сред стоте най-значими колекционери на модерно изкуство в света.
През следващите десетилетия Хопър продължава да доказва огромния си диапазон. Той впечатлява с фини драматични изпълнения в „Баския“ (Basquiat) и „Брегът на реката“ (River's Edge), но също така оставя ярка следа и като ексцентричен злодей в блокбастъри като „Скорост“ (Speed) и „Воден свят“ (Waterworld).
През 2005 г. актьорът се завръща и на телевизионния екран с главна роля в сериала „Петият пръстен“ (E-Ring), чието действие се развива в Пентагона.
Личният му живот остава неспокоен до самия край. Хопър има общо пет брака и четири деца. През 1996 г. се жени за Виктория Дъфи, от която има дъщеря – Гейлън, родена през 2003 г.
В последните месеци от живота си актьорът води тежка битка с рак на простатата и едновременно с това преминава през ожесточен развод с Виктория. Денис Хопър умира на 29 май 2010 г.
Погребан е в Таос, Ню Мексико — място, към което изпитва дълбока привързаност заради неговата артистична общност – там през 1899 г. се установяват художници и развиват арт колония, просъществувала до наши дни. На погребението му присъстват негови близки приятели и колеги, сред които Джак Никълсън и Питър Фонда.
След себе си Денис Хопър оставя наследство, белязано от талант, хаос, зависимости, свобода и непримирим дух — истински символ на дивата страна на Холивуд.