Представиха резултатите от проучване на театралната завеса от края на XIX век, съхранявана в Шумен

На кръгла маса в Народното читалище (НЧ) „Добри Войников-1856“ в Шумен бяха представени резултатите от дейностите по проект „Проучване, документиране и популяризиране на сценичната завеса от края на XIX век, съхранявана в НЧ „Добри Войников-1856“, Шумен“, финансиран по програма „Културно наследство“ на Националния фонд „Култура“. Участваха главният реставратор на Националната художествена галерия д-р Милена Донкова, реставраторът от галерията д-р Елица Цветкова, председателят на шуменското читалище Анатоли Стоянов, представители на медии, културни и научни институции, председателят на Постоянната комисия „Култура, културно-историческо наследство, интеграционна политика, вероизповедания и медийна политика“ към Общинския съвет в Шумен Венцислав Венков и др.
Анатоли Стоянов благодари на институциите, откликнали на поканата на читалището, сред които Община Шумен, Общинският съвет в Шумен, Регионалният исторически музей, Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, Драматично-кукленият театър „Васил Друмев“, Художествената галерия „Елена Карамихайлова“, Държавният архив – Шумен. Председателят на НЧ „Добри Войников-1856“ поясни, че това е второ представяне с идентична тема, като припомни, че първото се състоя през месец март. т.г. и по думите му е било финансирано от Общинския фонд "Култура".
„Тези проекти трябва да се разглеждат в една обща цялост, защото те осъществяват последователността за цялостното изследване и цялостния изследователски етап, който е нужен, преди да се пристъпи към същинската реставрация, консервация и експониране на завесата. Първият проект бе повече насочен към изясняване на актуалното състояние на завесата, на материалите, с които е изработена, на технологията, която е използвана, вторият проект е насочен по-скоро към изясняване на изкуствоведския контекст, художествената стойност, дигитализирането на завесата, което вече е осъществено, и нейното социализиране и популяризиране“, посочи Стоянов.
„В рамките на тези два проекта, въз основа на резултатите, които сме получили, ние имаме цялостен проект за консервация, реставрация и експониране на завесата, който през септември ще бъде входиран в Националния институт за културно наследство и ще чакаме неговото съгласуване“, каза още Стоянов и допълни, че ще се работи по издание, в което да бъдат публикувани резултатите от изследването на завесата и работата по реставрацията ѝ.
Главният реставратор на Националната художествена галерия д-р Милена Донкова коментира, че настоящият проект е създал интердисциплинарна база данни. „Това е изключително важно, защото този проект включи и реализира в себе си документалното и изкуствоведското проучване на завесата“, отбеляза тя. По думите ѝ е извършено фотодокументиране на обекта, изследване на историята, на авторите и композицията, анализ на изграждащите материали. „Читалището създаде партньорство с Националната галерия, с Националната художествена академия и така, с общи усилия и с екипите на тези две големи институции, успяхме да реализираме нещо наистина много значимо. Надявам се да продължим в тази посока, за да може в един прекрасен момент да се стигне и до реализация на реставрационните дейности“, допълни тя.
На кръглата маса д-р Елица Цветкова каза, че чрез документи от Държавния архив – Шумен са проследени поръчката и хронологията на изработването на завесата, кои са авторите, какво изобразява произведението, каква е композицията и по какъв начин завесата като сценографски модел, като вид произведение, се вписва в художествената практика и културните процеси не само в България, но и в Европа. „Самият факт, че това произведение е стигнало запазено до наши дни, макар и в не много добро консервационно състояние, реално е изключително, защото рисуваните театрални завеси, толкова популярни през XIX век и в началото на XX век, са били много ефимерни, животът им е бил много кратък. Много бързо се амортизират тези завеси“, добави тя.
„Дори в Европа такива произведения има запазени много малко. От края на XIX век има само още една от този период, но композицията, която е нарисувана на нея, е малко по-късна“, каза д-р Цветкова. Тя подчерта, че това е най-ранната запазена в България завеса с многофигурна алегорична композиция, която покрива целия формат на завесата. „Читалището „Добри Войников-1856“ и Шумен могат да се гордеят с този факт“, обобщи тя.
На кръглата маса д-р Донкова и д-р Цветкова коментираха още актуалното състояние на завесата, как се съхранява тя, нуждата и възможностите за нейната реставрация и авторите, които са създали театралната завеса в края на XIX век – австрийските художници Макс Хагендорф и Вилхелм Воднански. Д-р Донкова и д-р Цветкова отговориха и на въпроси на присъстващи и посочиха, че според тях реставрационната дейност на завесата е за предпочитане да се извърши в Шумен, за да се избегне транспортирането ѝ. Д-р Донкова каза и че за реставрация на театралната завеса ще бъдат необходими приблизително около 200 000 евро.
Както БТА съобщи, зам.-ректорът на Националната художествена академия доц. д-р Стефан Белишки каза през март в Шумен, че сценичната завеса, която се съхранява в Народно читалище "Добри Войников-1856", е сред най-старите запазени в България. "По наши данни това е най-старата оцеляла театрална завеса в България", отбеляза той.