През миналата година в проучването на пещера Магурата са реализирани повече интердисциплинарни изследвания, каза археологът д-р Ваня Ставрева

През 2024 гадина в проучването на пещера Магурата успяхме да реализираме предварителното ни намерение да направим повече интердисциплинарни изследвания. Методиката на проучвания в археологията не се променя, но пък съвремието дава възможности за включване на специалисти от различни научни области, което увеличава познанието за пещерата и за обитаването й от хората. Това каза на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Видин д-р Ваня Ставрева – един от научните ръководители на разкопките.
По думите й най-важното е изпращането на 10 проби за радиовъглеродно датиране в лаборатория в университета в Глазгоу. Това е доста скъпо изследване и стана възможно благодарение на финансовата помощ на Община Белоградчик. Извършени бяха и други изследвания в български лаборатории, отбеляза д-р Ставрева.
През миналата година на обекта са работили още археолозите Никол Благоева, Емил Ванков и Дарко Ангелковски от Северна Македония. Научен консултант е доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Археоботаническите изследвания се извършват от Ана Александрова от НАИМ-БАН. Изследването на животински костни останки е на Росен Спасов от Националния природонаучен музей. Двама геолози са се включили в работата през сезона – гл. ас. д-р Елеонора Балканска от Софийския университет и доц. д-р Стоян Георгиев от Геологическия факултет на БАН, каза д-р Ставрева.
Мястото на сондажа се намира в края на Триумфалната зала преди Срутището и предполага, че хората заселили се в тази частq са малко по-откъснати от останалото селище, което е проучено през 70-те години на миналия век. Започнахме проучване на жилище от ранната бронзова епоха. То е било датирано през миналата година според керамичния материал. Вече имаме и три дати от радиовъглеродно датиране, които потвърждават, че жилището е построено и обитавано в самия край на четвъртото и началото на третото хилядолетие преди Христа, обясни Ставрева. И подчерта, че това е важно, защото датите, които досега са били известни от Магурата, са от нестратифицирани археологически комплекси и са твърде несигурни, като са анализирани костни останки, събрани при изграждането на преградната стена към изба „Магурата“. Жилището лежи върху по-ранен културен пласт, чието проучване още не е започнало. Дупките от колове са индикация, че е имало постройка, изградена на принципа на т. нар. плетарка – забити в седимента колове, преплетени с клони и обмазани с глина. Археоботаничните изследвания са установили дървесни видове, използвани в конструкцията на жилището, както и за горивен материал в огнището. Намерени са също и зърна от едрозърнест лимец, ечемик, просо, мека пшеница. Установени са и костилки от някои диворастящи плодове. От домашните животни се намират костни останки от овца, коза, свиня, късорого говедо и от куче. През този сезон намерихме кост от пещерна мечка. Тя, обаче, се среща в по-ранен период и вероятно е попаднала в този пласт в резултат на човешка дейност. Намерени са също кости от сърна, заек, източноевропейски таралеж, дива котка и благороден елен, отбеляза д-р Ставрева.
Предизвикателство за екипа е установяването на отлагане на културните пластове в пещерата, тъй като там няма почвообразувателни процеси. Гл. ас. д-р Елеонора Балканска от и доц. д-р Стоян Георгиев са извършили серия от анализи и са взели проби. Интересен факт е наличието на химически съединения, характерни за вулканични скали, а такива в Магурата няма, допълни Ставрева. И уточни, че се работи върху хипотезата за отлагания на вулканска пепел, което, ако се докаже, ще е доста интересно. Защото на повърхността този вид отлагания се влияят от климатичните процеси и почообразуване, докато в пещерите има по-голяма вероятност тези явления да бъдат регистрирани, обясни тя.
По думите й друг интересен факт е намирането на две миниатюрни парченца от горяла тъкан, които в момента се изследват. Микроскопските наблюдения навеждат на мисълта, че може би са изработени от прежда с животински произход. В условията на високата влажност на пещерата те са се съхранили много по-добре заради високата влажност, обясни д-р Ставрева. Начинът на работа на археолозите позволява да се намират такива миниатюрни артефакти, защото проучването се извършва на ръка с дребен инструмент, подчерта тя.  
Другият научен ръководител на разкопките и директор на Историческия музей в Белоградчик Ивайло Крумов направи кратка ретроспекция на извършените проучвания в пещера Магурата. Той отбеляза, че първите археологически проучвания са от началото на 20-и в. В средата на века  разкопките продължават, като е установено праисторическо пещерно селище. През 2011 г. - 2012 г. българо-американска експедиция установява по-ранно човешко заселване в пещерата на възраст 50 хиляди години. Изследвани са въглени, взети на дълбочина 2,5 м, като е използван радиовъглероден метод. Открити са и кремъчни артефакти, както и кости от дребни животни, уточни Крумов.