През всичките 35 години „Литературен вестник“ остана свободен, каза главният редактор Амелия Личева

През всичките тези години ние продължаваме да сме свободни. Това каза главният редактор на „Литературен вестник“ Амелия Личева по повод 35-ата годишнина на изданието, която бе отбелязана тази вечер с изложба в централното фоайе в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 
Тя припомни, че през годините имало периоди на тежки финансови кризи в изданието, както и предложения то да бъде купено, но екипът не се поддал. „И това е за добро, защото през всички тези години ние продължаваме да сме свободни“, каза тя. Личева подчерта, че екипът на изданието работи „про боно“, но с „необходимия ентусиазъм“. Част от авторите и преводачите също не получават хонорари за публикациите си, правят го, за да го има изданието и да се подкрепят младите автори, които публикуват в „Литературен вестник“, обясни тя. По думите ѝ неслучайно на страниците му са дебютирали всички големи до момента писатели. 
Издаването на „Литературен вестник“ е свързано с това, че всеки един редактор има пълната свобода да прави своите 16 страници. Всяка една страница има седем стандартни страници. 35 години по 42 броя - добрите математици могат да изчислят, че историята на „Литературен вестник“ е повече, отколкото „Война и мир“ на Достоевски и „Петокнижието", каза Камелия Спасова, редактор в изданието.
Дария Карапеткова, директор на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ отбеляза, че е видяла с очите си как изключително важни имена в българската литература са дебютирали, били са подкрепяни и до днес са публикувани на страниците на „това крехко, смело и винаги младо издание“.
„За Столична община „Литературен вестник“ е изключително важен“, каза Ирина Дакова, зам-кмет по културата в Столична община.
По думите на Ани Бурова - един от дългогодишните реактори във вестника, той е бил особено издание. „Той винаги е съчетавал в себе си различни, разнородни, понякога несъчетаеми неща“, каза тя. Според нея „Литературен вестник“ е винаги млад и незрял, защото неговите най-ентусиазирани читатители и автори винаги са били онези, които тепърва навлизат в литературата. 
Мария Калинова, редактор в изданието, определи вестника като „шампион по оцеляване“. Тя му пожела „още много сандали, още много редакции да сменя, много автори“. 
Пламен Дойнов каза, че преди години една от критиките към „Литературен вестник“ била, че е „твърде академичен, университетски“. По думите му една от причините той да бъде вече 33 години в този вестник е липсата на арогантност и че от екипа са готови и след „най-самоубийствените скандали“ да продължават да представят книгите на хора, с които сякаш са били „смъртни врагове“ и да поддържат диалог. 
Литературоведът Бойко Пенчев отбеляза, че това е „най-дълго излизалото литературно издание в свободна България“. Според него това се дължи на две „тайни“ - първата е енергията на хората, които го правят и втората - способността му непрекъснато да се самообновява.
Художниците и дизайнери на изложбата Антон Стайков и Свобода Цекова също подчертаха значението на изданието. Цекова отбеляза, че работата по изложбата много я разчувствала, защото обича малките специални неща, а този вестник е „както малък, така и много голям, и учудващо издръжлив“. По думите на Стайков това е любим вестник, с любими хора, които го издават, екипи, които се сменят и хем знаеш какво да очакваш, хем всеки път редакторите те изненадват с нещо ново. „Това е невиждано в издателската практика от 90-те години досега“, уточни той и пожела „Литературен вестник“ да бъде издание, което „новите млади“ ще търсят. 
Изложбата представя ключови моменти от развитието на „Литературен вестник“, включително различните редакционни екипи, тематични броеве и визуални решения през годините. Посетителите имат възможност да се включат в благотворителна инициатива, като закупят принт на някоя от първите страници срещу избрана от тях сума. Събраните средства ще бъдат дарени на Сдружение „Прегърни ме“.