Приключиха тазгодишните археологически разкопки в района на манастира на чъргубиля Мостич, каза за БТА доц. Росина Костова, ръководител на теренното проучване.
Разкопките продължиха от 8 юли до 5 август. Те бяха финансирани от редовната програма за финансова подкрепа на теренни археологически проучвания и теренна консервация на Министерството на културата чрез държавния бюджет, каза доц. Костова.
Средствата трябваше да бъдат предоставени през 2025 г., но по редица причини това не се случи, получихме ги сега и ги реализирахме в рамките на 25 работни дни", посочи тя. По думите ѝ финансирането е на стойност около 43 хиляди евро.
В разкопките участваха 14 работници от Велики Преслав, а в 15 от дните студенти от трети курс „Археология" във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" проведоха своята задължителна редовна практика по средновековна археология, посочи доц. Костова.
„На този обект, известен като манастир на чъргубиля Мостич, през този сезон завършихме проучването на една от сградите, източно от църква номер 5, която е част от манастира на Мостич. Също така успяхме да потвърдим резултати от геофизично проучване на терен в северната част на комплекса, което беше проведено през 2024 г. от колеги от института по океанология към БАН във Варна. Резултатът от тяхното проучване са оказа доста коректен, защото там, където имаше аномалии и очакване за археологически структури, реално ние попаднахме на основи на голяма сграда, която предполагаме ще се развие в следващите сезони по посока на църквата на Мостич", добави доц. Костова.
На въпрос какво е било предназначението на сградата ръководителката на разкопките отговори, че засега е проучена само източната част на сградата, но има податки в отворените сектори, че ще бъде верижна сграда и ще съчетава стопански и жилищен характер.
Доц. Костова подчерта, че най-ценната находка за археологическия сезон е откритият оловен печат на цар Симеон, от периода 917-927 г., в който владетелят е назован миротворен василевс. Запазено е неговото изображение с инсигнии. От другата страна на печата е изображението на светия покровител на династията на цар Борис, към която принадлежи и цар Симеон - Света Богородица, която пред себе си държи в медальон образ на Исус Христос.
Доц. Костова посочи, че археологическият сезон на обекта е бил доста богат на разнообразни находки, като представителни сред тях са два бронзови нагръдни кръста, единият от тях с изображение на разпятието, една костена пластина с ажурна декорация, която е много характерна за художествената косторезба в Преслав, няколко фрагмента от световноизвестната преславска белоглинена рисувана кемарика и доста предмети от бита, които са важни за изследователните на средновековната материална култура.
На въпрос на репортер на БТА дали ще продължат разкопките и през следващата година, доц. Костова отговори, че археолозите винаги са готови да кандидатстват и се надяват да има програма, може би с променени условия, за финансиране от Министерството на културата, чрез държавния бюджет. По думите ѝ тази година такава сесия не е обявена поради промените в управлението и липсата на бюджет. „Ако такава програма бъде финансирана отново, разбира се, ние ще кандидатстваме", увери тя.
Доц. Костова каза още, че в рамките на отпуснатите средства по проекта за теренни археологически проучвания, има задължение не по-малко от 10 процента от сумата да бъде заделена за теренна консервация. Около 4 000 евро в план-сметката са за консервация, посочи доц. Костова. По думите ѝ вече три седмици археолозите не успяват да намерят фирма, която да извърши консервацията. „Ако два сезона няма грижа, тук следи няма да има от нищо. Така че ние, в рамките на собствените си проучвания, и на това, което ни е задължение като археолози, се грижим за това, което извадим", каза още тя.
По думите ѝ трябват пари за проект за проектиране, за консервация, реставрация, социализация, а това не е задължение на археолозите. „Ние можем да подкрепим проектирането, да дадем идейни концепции, да потвърдим, да разпишем, но не можем да го направим ние", посочи доц. Костова.
Отношението на държавата трябва да бъде държавническо, посочи ръководителката на разкопките. Тя припомни, че догодина се навършват 1100 години от кончината на цар Симеон. „Ако държавата си беше на място със съответните ресорни институции, вече трябва да върви в ход програма, да се реализира за отбелязване на този юбилей. Кой изобщо говори за тази годишнина ?", попита тя. По думите ѝ никой не обсъжда в какво състояние са Преслав, старините, музеят. Според нея музеят няма ресурс, няма възможност, прави каквото може, но е малък и не може да покрие цялата площ. Трябва сериозна държавна подкрепа, коментира доц. Костова.
През юли т.г., при разкопки във Велики Преслав, при проучване на манастира на Георги Синкел (известен като Манастир на чъргубиля Мостич), бе открит оловен печат на цар Симеон.