Приключват археологическите проучвания за този сезон на праисторическото селище Кременитата могила в землището на село Бреница


В края на седмицата приключват археологическите проучвания за този сезон на многослойното праисторическо селище Кременитата могила в землището на село Бреница, община Кнежа. Това съобщи за БТА ръководителят на обекта и директор на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен д-р Володя Попов.
В проучванията участват специалисти от РИМ–Плевен. Това са Петя Ангелова, Павел Попов, Тинка Кръстева и Мартин Милев. Като стажант ще се включи и Диляна Раева, която изучава специалност „Реставрация“ в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) – София.
„България се е разположила и развила в много древна земя, в която има организиран човешки живот от седем-осем хиляди години. За да можем да говорим за античните и средновековни градове, за гробниците и съкровищата, които се намират в нашите музеи е необходимо да убедим света, че сме на земята, на която е започнала да се развива човешката цивилизация. Това е трудоемък, романтичен и сложен процес. Той е свързан с теренна работа и проучване на най-ранните пластове, които са останали в земята като резултат от живота на онези общества“ каза за БТА д-р Володя Попов.
Той добави, че да се работи върху материал, който е от хилядолетия, се изисква изключителна прецизност, за да бъде разбран първо в научен аспект и след това да се пристъпи към развитие на туризъм, икономика и инфраструктура.
Настоящият обект се намира в класификацията на селищата в ранните периоди на човешката епоха, който е маркиран като каменно-медна епоха, фаза Бреница. Селището е просъществувало около 300-350 години. Хората живели тогава са имали строга организация на своите селища и своите жилища. Те са мислели като нас. Но са разполагали с друга система от оръдия на труда. Това го е имало само на Балканския полуостров, каза още Попов. Откритата от тях сграда е разположена точно по посоките на света.
В най-горния пласт на селищната могила археолозите са открили деструкции от голямо жилище. Според Павел Попов изгорелият хоризонт показва, че последният етап от съществуването на селището през каменно-медната епоха е завършил с драма, катаклизъм. Долните пластове показват мирен начин на живот. По време на класическата епоха или елинизма, тук отново са се заселили хора. Намерена е керамика от тази епоха и две вкопани гробчета на деца на възраст около четири-пет години. Скелетът на едното е намерен в изпънато положение без гробни дарове. От другото е запазен само черепът.
В жилището са открити керамични форми, артефакти от кремък, от кост и от рог, които са характерни за тази епоха.
Археологът Петя Ангелова разказа за проучването на най-ранния пласт, когато е започнало изграждането на селищната структура. До момента са разкрити три пещи, които показват, че в селището е имало три строителни периода. Трите пещи са една над друга. Това е така, защото, когато къщата вече не е можело да бъде обитавана, заради стареенето на материалите, с които е изградена, тя е била разрушавана и останките изгаряни. След това мястото се е заравнявало и на същото място се изгражда нова, със същото разположение. Около пещите е имало нещо като олтар, където хората са поставяли антропоморфни фигурки. Има кът, където в по-големи дебелостенни съдове, наречени зърнохранилища, са си съхранявали продоволствието. Открита е част от яма, чиито стени са измазани с глина с различен състав и произход от тази, използвана за пода. В този слой са открити парчета мазилка, керамика и животински кости.
В контролен сондаж археолозите откриват стъпало, което води до още по-долен слой, вероятно мазе. Там откриват игла от кост и антропоморфен израстък от съд.
Всички открити артефакти са от ранния халколит, култура Бреница, допълни Петя Ангелова.
Археолозите от РИМ – Плевен казаха още, че праисторическият обект – многослойно праисторическо селище Бреница, известно като Кременитата могила, е със статут на паметник на културата от национално значение. Обектът е със световен принос и значение в археологическата наука, познат в научната литература като култура Бреница. Датира от петото хилядолетие преди Христа – началото на каменно-медната епоха.
След приключване на проучванията, обетът ще бъде консервиран. През следващия сезон разкопките продължават. Археолозите не се притесняват от набези на иманяри.

София

Документалният филм „Ний всички сме деца“ ще има премиера днес по повод Световния ден на книгата

Документалният филм „Ний всички сме деца“ ще има премиера днес по повод на Световния ден на книгата. Прожекцията ще се...

София

Изложба, посветена на 170 години от рождението на Иван Мърквичка, ще бъде открита днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Изложба, посветена на 170 години от рождението на големия български художник от чешки произход Иван Мърквичка, ще бъде открита днес...

София

Патриарх Даниил ще отслужи света литургия за празника на св. новомъченик Лазар Български в столичния храм „Св. великомъченица Неделя“

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи света литургия за празника на св. новомъченик Лазар Български в митрополитския катедрален...

Космически център "Годард"

НАСА представи новия си космически телескоп "Роман", който ще създаде "Атлас на Вселената"

НАСА представи новия си космически телескоп "Роман", предназначен да сканира големи части от Вселената в търсене на екзопланети, както и...

Пекин

Китайски инженери ще проучат възможностите за изграждане на оранжерия на повърхността на Луната

Китайски екип за изследване на Луната планира да проведе проучвания за изграждането на оранжерия на лунната повърхност, предаде Синхуа.  За...

Свищов

Директорът на СУ „Николай Катранов“ в Свищов Генади Иванов спечели шампионска титла от националната спартакиада за директори и техни заместници

Директорът на свищовското Средно училище (СУ) „Николай Катранов“ Генади Иванов завоюва шампионска титла в дисциплината тенис на маса в Деветата...