Какъв е смисълът да отидеш на хиляди километри и да правиш същото като в ателието? Природата не може да бъде компенсирана от въображението. Това го усетих и в Намибия – с червените дюни и усещането за извънземен пейзаж. Хората също са изключително важни – всеки има свой дух, своя характеристика. Мен ме интересува светът на конкретния човек, да вляза колкото може по-дълбоко в него, „под кожата“ му. Това каза за БТА художничката Десислава Минчева, която подреди в изложба произведения, вдъхновени от нейни пътувания в Непал, Индия, Китай и Етиопия.
Експозицията „Желания/Пътища/Спомени“ в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6 включва над 40 голямоформатни творби – темпера и пастел върху платно, създадени през последното десетилетие.
МЯСТОТО ПРЕДИ ВСИЧКО
Първото, което ме вълнува, е самото място – като настроение, като смисъл. Аз тези места ги избирам съвсем съзнателно – целенасочено отивам там и рисувам. Търся неща, които биха ме заредили, биха ми дали нещо ново, биха променили нещо в мен и които отговарят на представите ми за живопис, за света, за творчество. Всяко място носи нещо различно и променя нагласите ми – това е напълно естествено, обяснява тя.
По отношение на изложбата „Желания/Пътища/Спомени“ – не ми беше интересно да правя ретроспекция или да вадя стари работи. Още повече, че не бих ги нарекла шедьоври. Човек върви по път, развива се, променя се, затова за мен беше важно да покажа творби от пътешествията през последните десетина години, разказва художничката.
По думите й всяко място й е дало нещо различно, но Варанаси в Индия и Лалибела в Етиопия са местата, които се открояват в съзнанието й. „Варанаси е изключително място – не за стандартен туризъм. Там изгарят мъртвите с вярата, че отиват направо в рая. Хора от цяла Индия носят телата на близките си. Това създава уникална атмосфера – едновременно спокойствие и дълбоко усещане за смисъл. Тези вярвания са коренно различни от нашите и променят изцяло светогледа. За мен Варанаси е преживяване, свързано със смъртта, но и с избавлението – нещо, което променя не само като художник, а и като човек“, разказва Минчева.
Другото силно място е Етиопия, особено северната част. Пътувахме там със сина ми по време на Богоявление. Това е тежка страна, с много бедност, но и с изключително силно, първично християнство. Вкопаните в скалите църкви в Лалибела и лицата на хората там са нещо наистина впечатляващо. Това, което търсех, го намерих. Разбира се, за всеки човек е различно, обяснява художничката.
Понякога разговаря с хората, но езиковата бариера често е пречка. В Китай например тя е почти непреодолима и може би затова там Минчева не успява да достигне до човешките образи така, както й се искало. „Там работих повече с други мотиви – животни, лотоси, архитектура. За мен хората най-силно присъстват във Варанаси, отчасти в Непал и сега в Етиопия“, уточнява тя.
ХОРАТА И ПРИРОДАТА КАТО ВДЪХНОВЕНИЕ
Казва, че след толкова години в изкуството най-силно продължават да я вдъхновяват хората и природата. „Всеки вижда света по свой начин – това е магията на нашата професия. Всички знаем какво е човекът, но всеки го интерпретира различно. Човек трябва да пътува – да вижда неща, които променят нагласите и представите му за света. Това е много ценно“, отбелязва Минчева.
Пътува винаги със сина си Сандро Арабян и заедно запечатват спомените от преживяното. Тя - с четка, а той - с фотоапарат. Преди две години показаха в изложба част от преживяното в Намибия. Обмислят още такива общи проекти. „Това е най-логичното, защото пътуваме и работим заедно. Имаме много материали, които още не са показани. Но такива проекти изискват сериозна подготовка и финансиране, особено когато става дума за големи формати и силно въздействащи теми като Етиопия. Мислим в тази посока и работим по бъдещи идеи“, казва Десислава Минчева.
Десислава Минчева е родена през 1956 г. в София и завършва живопис в Национална художествена академия през 1981 г. в класа на Светлин Русев. Тя е дългогодишен преподавател в академията и професор по рисуване, както и активен участник в дейността на СБХ. Авторката има над 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина, включително в Париж, Франкфурт, Виена и Рим. Нейни творби са част от колекциите на Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и редица международни сбирки. Сред отличията ѝ са Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ (2021) и Златен медал за рисунка на фондация „Агаци“ в Италия (2008).