Продължава събирането на подписи за връщането на първия паметник на Христо Ботев в градска среда

Продължава събирането на подписи за поставяне в градска среда на първия паметник на Христо Ботев във Враца, съобщи за БТА председателят на Сдружение „Врачанските къщи“ Светла Буюклийска. Подписката стартира по време на двудневния фестивал на културното наследство „Врата към Враца“, но заради дъжда се налагаше да се прибира. „Ще изнасяме периодично подписката с направения колаж, на който се вижда как би изглеждал паметникът на мястото, на което предлагаме да се постави. Това ще е своеобразен тест какво мислят врачани за идеята ни и ако те подкрепят предложението - ще го внесем в Общината“, обясни Буюклийска.
От Сдружението смятат, че първият паметник на Ботев може да се впише чудесно в пространството отстрани на бившето кино „Коларов“, откъдето тръгва пешеходната зона, наречена „Пробива“. Една от причините е мнението на специалистите, че скулптурата не е голяма и затова мястото, на което се постави, трябва да отговаря на размера й, тоест да е малко, уютно площадче, обясни Буюклийска. Друга причина по думите й е, че на каменния постамент на паметника има поставени три барелефа – на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, а точно оттам започва улицата, наименувана на последния. „Това е нашето предложение, но ако се намери друго подходящо място за паметника – ще го подкрепим“, обясни още Св. Буюклийска.
Първият паметник на Христо Ботев във Враца реално е първият скулптурно-архитектурен паметник въобще в Следосвобожденска България. Изобразява Ботев в естествен ръст, който в дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата - свитък хартия. Върху постамента на паметника са били изписани имената на 190 четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, а от четири лъвски глави бликала вода.
Изработен е от един от известните скулптори в Европа по онова време - австрийският професор Густав Еберлайн и е отлят в леярна „Вагнер“ във Виена. Враца е единственият български град, в които има статуя, създадена на Еберлайн. Негови скулптори има в Рим и Берлин. При моделирането на Ботевата глава Еберлайн използвал последната снимка на Ботев, направена в Букурещ преди заминаването с четата за България, на която той е с братята си Стефан, Кирил и Боян. 
Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов, а средствата са от волните пожертвования на местното население и от други части на страната. Паметникът е открит тържествено на 27 май 1890 г. от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
Паметникът е премахнат през 1955 г. по нареждане на Вълко Червенков. През годините е местен на различни места в града, в момента заедно с останалите метални елементи се съхранява в Регионалния исторически музей, а постаментът – в с. Косталево. Обсъжданията за неговото място периодично се подновяват.