Проф. Атанас Кирилов представи нови книги, които разказват за пътя на бежанци от Егейска Македония в Плевенско

Проф. Атанас Кирилов представи две нови книги пред плевенска публика, посветени на бежанците от Егейска Македония – "Преселници – бежанци от Егейска Македония" и "Изповедта на един бежанец". Поводът за написването им е, че през 2025 г. се навършват 100 години от преселението на цялото село Ливадище, близко до Драма, в родното ми село Санадиново и съседното Ново село, каза пред БТА проф. Кирилов.
Според него, в книгите в кратък и резюмиран вид са описани причините след Руско-турската война (1877–1878 г.), които стоят в основата на преселението на Балканския полуостров. Отделено е внимание и на Санстефанския мирен договор, по който, чрез спогодба между Русия и Турция, България е трябвало да бъде една голяма славянска държава с територия от около 170 000 кв. км, отбеляза авторът.
„Великите сили никога не са били съгласни на Балканите да съществува такава голяма славянска държава, която да бъде, така да се каже, сателит на Русия. С Берлинския конгрес голяма част от предвидените територии към България са отнети, включително и излазът на Бяло море. Още тогава България свива своите граници, включително при Първата и Втората балканска война и след Първата световна война. Всички тези факти са описани като първопричини и в двете книги“, посочи проф. Кирилов.
В книгата "Преселници – бежанци от Егейска Македония" проф. Кирилов публикува досието на своя прадядо, включително и молбата му за изселване съгласно гръцко-българската спогодба за изселване, подписана от Александър Стамболийски. „Тези хора са търпели много несгоди и голям тормоз от тогавашните гръцки власти, докато преселването им в България стане възможно“, отбеляза авторът.
Бежанците тръгват на 5 май 1925 г. с влак от Драма, слизат на Свиленград и минават през карантинен период от един месец. Получават предложение да се заселят в Кърджали, но го отказват и приемат второто предложение – да се заселят в Санадиново. На 5 юни пристигат в селото.
Бежанци се заселват и в съседното Ново село, по-късно преименувано на Осъм и закрито между 1960 и 1962 г., а хората оттам се преместват в Санадиново.
Акцент в другата книга на проф. Кирилов "Изповедта на един бежанец" е автобиографията на Петър Илиев Керезов. Това е автентичен документ, описващ цялото страдание – тормоз, побоища и затвори, които е претърпял той и околните. Керезов е бил последният кмет на село Ливадище преди преселването, което придава още по-голяма тежест на неговите разкази от първо лице, отбеляза проф. Кирилов.
За причината да разкаже тези две истории той посочи своя девиз: „Миналото е история, която не трябва да се забравя, а бъдещето е наука, която трябва да се създава.“
На въпроса какво е наследил от своите предци, проф. Кирилов отговори, че това е вярата, че независимо къде се намира човек и какъв е, той трябва да вярва, че ще постигне това, което е предписано от съдбата му, от личните му желания и възможности, и ще намери място за себе си и за своето семейство.