Проф. д-р Павел Павлов изнесе доклад за владетеля, църквата и писмеността в Шуменския университет

Проф. д-р Павел Павлов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ изнесе доклад в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" по време на научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.
"Събитията, които ни събират тези дни в строславните столици на България, са годишнините от покръстването на България и създаването на българската азбука. Същевременно честванията са именно в деня на св. Цар Борис. Много правилно тези важни събития са свързани с единно честване", каза проф. Павлов.
"Ако погледнем картата на Европа, пък и на света, от времето на IX век и днешната карта, ще видим, че името, което съществува и на двете места, е България", подчерта проф. Павлов. Кои са основанията стълбовете, върху които се изгражда тази снага на България, тази изключително здрава и устойчива българска архитектурно-историческа конструкция, тя е троична: държавността, църквата и писмеността, книжовността и училището, възникнали на тази основа", коментира проф. Павлов.
Той добави, че владетелят през Средновековието е събирателният образ на държавността. "Тук има цял възел от въпроси, свързани с произхода на властта и употребата на властта. В нашия случай обаче акцентираме върху конкретната личност на владетеля - светец, който оделотворява тази своеобразна троичност, като тук в никакъв случай не търсим символиката на числата, каза още професорът.
Той подчерта, че Светецът цар Борис е центърът около който се случват тези неща: християнската държавност, усилия за самостойна Църква, създаване на условия за светите братя и техните ученици. "Затова празникът на св. Цар Борис, денят в който честваме неговата памет, е център за всяко честване на покръстването, на писмеността и т.н.
Църквата е преди всичко топос на спасение, на среща на човека с Бога, каза още проф. Павлов. "Превърне ли се само в обикновена историческа институция, тя вече не може да ни вдъхновява и да изгражда обожени, христообразни личности, които да полагат душата си за свои приятели", допълни проф. Павлов. Без самостойна църква нямаше да има  книжовност, запазване и утвърждаване на писмеността, коментира той.
България не е само географска област, нито само етноним, тя е сложно съставно понятие, изградено от сложни хора, които вярват и приемат Христос за център на всичко, на всяко дело, което се осъществява с благодатта на Св. Дух. Затова да научим децата си да вярват в Бога и да обичат България, завърши словото си проф. Павлов.
С доклади в научната сесия участваха още проф. д-р Веселин Панайотов от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, проф. д-р Магдалена Легкоступ от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, доц. д-р Екатерина Дамянова от Софийския. В програмата бяха включени още приветствия към участниците от Негово Светейшество патриарх Даниил, проф. д.н. Наталия Витанова – ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.
Научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата в Шуменския университет, бе открита от вицепрецидента Илияна Йотова. Сред гостите на откриването на пленарната научна сесия в Шуменския университет бяха още Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, владици от Светия синод, кметът на Шумен Христо Христов, учени, общественици. 
Както БТА съобщи, Илияна Йотова откри по-рано днес с кмета на Шумен проф. Христо Христов и директора на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ Росица Добрева в Шумен изложбата „Азбука и история“. Също днес, патриарх Даниил отслужи молебен в храма „Св. Три Светители“ в Шумен. Честванията по случай 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука започнаха на 1 май във Варна и продължиха вчера в Плиска.