Добрият разказ е обикновен, но разказан със сърце. Той пренася някаква енергия, но в него има и интрига. Това коментира в залата на Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов" в родния си град Бургас проф. Даниел Вълчев, който гостува по повод бургаската премиера на втория си роман „Седем дни в Парория“. Новата книга идва три години след дебюта му като писател с „Неделният продавач на книги“, но този път той отправя поглед към традициите, пречупени през погледа на творец, отдаден на киното.
Срещата премина под формата на диалог, воден от модераторите Диана Саватева и Михаил Михайлов. Сред гостите на първите редове бяха и кметовете на община Бургас Димитър Николов и на община Малко Търново Илиян Янчев. По време на разговора проф. Вълчев разказа за структурата на личната си библиотека и за това как съпругата му преди години го подпитала кои са любимите му десет книги, за да му ги подари впоследствие в специална кожена подвързия за Нова година. В този своеобразен златен списък на автора, който в крайна сметка се състоял от дванадесет заглавия, влизат произведения като „Махалото на Фуко“ и „Баудолино“ на Умберто Еко, „Вечер във Византия“ на Ъруин Шоу, „Битието“ на Владимир Зарев, „Герой на нашето време“ на Лермонтов, „Черният обелиск“ на Ерих Мария Ремарк, „Острови на течението“ на Ърнест Хемингуей, „Дванайсетте стола“ и „Златният телец“ на Илф и Петров, както и разкази от Уди Алън. На въпрос от модератора Михаил Михайлов защо в списъка липсва Габриел Гарсия Маркес, Вълчев призна, че е леко скептичен към магическия реализъм и предпочита Хорхе Луис Борхес. Авторът допълни още, че чете много, но невинаги дочита книгите докрай, тъй като според него никой не трябва да си губи живота с лошо написана литература въпреки рекламата.
Диана Саватева насочи вниманието към визуалния облик на романа, дело на художника Людмил Веселинов, както и към сюжетната линия, свързана с изчезването и намирането на древна икона. Проф. Вълчев разкри, че идеята се родила след разговори с историка Атанас Орачев и философа проф. Георги Каприев. Той обясни, че след епохата на иконоборството в православието се установяват две железни правила, които го вълнуват - пълната забрана на триизмерни скулптурни образи и канонът, че не може да има образ без слово, тъй като всяка икона задължително съдържа текст. За да усети духа на мястото, авторът е пътувал неколкократно из Странджа планина, преминавайки пеша през нивите между селата Калово и Заберново.
По време на срещата от публиката се включи и д-р Дико Патронов, който припомни, че проф. Даниел Вълчев е пряк наследник на странджанския войвода Дико Джелебов. От името на община Малко Търново кметът Илиян Янчев покани официално Вълчев да бъде специален гост на Летните културни празници в града и да представи романа си там на 29 август. Писателят прие поканата с благодарност, потвърждавайки, че странджанската енергия е дълбоко заложена в него.
Проф. Вълчев изненада бургаската публика, като прочете първите няколко страници от своя следващ, все още ненаписан роман с работно заглавие „Деветте живота на котката Вероника“. Първата глава е написана през погледа на една иронична, философски настроена женска котка, която разсъждава върху човешката глупост, сложността на езиците и склонността на хората да търсят излишен смисъл в нещата, вместо просто да живеят. Авторът каза, че не се възприема като професионален писател, тъй като съчетава творчеството с академичната и юридическата си практика, но се надява книгата да бъде завършена в рамките на следващите две години. След коментарите на модераторите, че текстът е готов за сцена, Вълчев контрира в свой стил, че по-скоро го вижда като чудесен моноспектакъл за някоя талантлива актриса, но изрази старомодното си разбиране против модерните театрални прийоми със събличане на сцената. Вечерта завърши с дълга опашка за автографи и лични разговори с автора.