Проф. Христо Пимпирев: На Антарктида работим за цялото човечество

На Антарктида работим за цялото човечество, каза проф. д-р Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт в рамките на дискусия в българския павилион на КОП28 в Дубай. 
Проф. Христо Пимпирев представи заедно с проф. Антонио Кесада, ръководител на испанската национална Антарктична програма и председател на Съвета на мениджърите на националните антарктически програми, доц. Гонсало Виейра, координатор на португалската полярна програма и вицепрезидент на Международната пермафрост асоциация и Драгомир Матеев от Българския антарктически институт и отговарящ за комуникациите в Съвета на мениджърите на националните антарктически програми, резултати от изследванията на климата на Южните Шетландски острови.
Събитието „Научни изследвания в района на Южните Шетландски острови – ключ към разкриването на изменението на климата в Западна Антарктида“, организирано от Министерство на околната среда и водите, бе открито от министър Юлиян Попов. Модератор на дискусията беше Марина Стефанова, заместник-декан "Устойчивост, овластяване и ангажираност" на Факултета по икономика и управление в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Кесада и доц. Вийера бяха на КОП28 по покана на Министерство на околната среда и водите и на Българския антарктически институт.
Тук сме, защото всички страдаме от климатичните промени, каза проф. Пимпирев. Той благодари на своите колеги и приятели Антонио Кесада и Гонсало Вийера, че са приели да участват в събитието. Ние сме от три европейски страни – две от Южна Европа – Испания и Португалия, и България – от източната част на континента, но на Антарктида сме заедно, каза проф. Пимпирев. Тук сме да покажем, е Антарктида е важен район, тя е част от света, където климатичните промени се виждат ясно, без там да има замърсяване от хората. Нашите бази са на Южните Шетландски острови, където ледът много бързо се топи. Антарктида е 90 процента покрита от лед и ако той се стопи, това ще е катастрофа, каза проф. Пимпирев.
„На Антарктида работим за цялото човечеството. Тя не е тема на този форум, а трябва да бъде, защото е важна за климатичните промени“, добави той и подчерта, че е нужно сътрудничеството на всички страни.
Ситуацията на Антарктида е тревожна, каза проф. Антонио Кесада. Южните Шетландски острови са най-уязвимата зона на Антарктида, там виждаме всяка година изменения, идентифицираме кои се дължат на климатичните промени. На Южните Шетландски острови всичко се променя, отбеляза той. 
Проф. Кесада също подчерта значението на съвместната работа между експедициите на отделните страни. На Антарктида всичко е толкова трудно, че трябва да сме заедно, обясни той. Това е и единственият начин да намалим въглеродния си отпечатък и да пестим средства. Не можем да позволим учените да чакат с дни кораб, който да ги отведе от Анкарктида. Миналата година пет страни започнахме активно да обменяме информация и да организираме логистиката. Така само за година успяхме да спестим 1,5 милиона долара, като си помагаме при превозване на товари, оборудване, научни екипи, каза Кесада. Въглеродният ни отпечатък е изключително нисък и искаме да покажем, че това е възможно, добави той и каза, че се възприемат нови модели екологични конструкции за антарктическите бази.
Антарктида е нашият термометър, разбираме какво се случва със света, гледайки този континент. Политиците трябва да разберат, че Антарктида е важна за целия свят, добави проф. Кесада.
Доц. Вийера обясни на аудиторията защо е важно изследването на пермафроста – вечната замръзналост. В нея не протичат никакви химични процеси. Поради повишението на температурите повърхността също се затопля и на Антарктида виждаме промените, които настъпват при топене на вечната замръзналост, каза той. Променят се океанските течения, микроорганизмите се активизират, някои попадат във водата. Всички промени в съдържанието на вода в почвата влияят на растенията, може да се предизвикат мащабни свлачища.
Пермафрост е вечната замръзналост. И понеже е замръзнала, в почвата не протичат почти никакви химични реакции. С увеличаването на затоплянето, земята също се затопля. На Антарктида виждаме промените. Водата тече в различна посока, микроорганизмите се мобилизират и някои от тях се примесват във водата. Всички промени във водата в почвата влияят върху растенията. Той също подчерта, че на Антарктида международното сътрудничество е ключът към успеха в изследванията.
Драгомир Матеев изтъкна значението на разпространяването на познанието и научните резултати от антарктическите изследвания, както и необходимостта да се работи за образованието.
В дискусията онлайн се включи и капитанът на българския кораб НИК421 кап. II ранг Николай Данаилов. Плавателният съд е на второто си пътуване към Антарктида. Той съобщи, че българският научно-изследователски кораб „Св. св .Кирил и Методий“ в момента се намира край бреговете на Бразилия на път към Мар дел Плата, Аржентина.
„За нас е много важно като българи, защото от повече от двадесет години проф. Пимпирев правеше експедиции без кораб, а сега за втора година ще имаме експедиция с плавателен съд. Това е възможно благодарение на сътрудничеството с Испания, Аржентина, Чили. Миналата година помогнахме за превозването на много хора и товари. На Антарктида никой не може да оцелее сам. Горд съм ,че на кораба има много товари за турската програма, за португалската програма. Над 10 научни експеримента ще бъдат проведени на борда на нашия кораб. Възможно е да посетим и други острови и да отидем още по на юг, ако реши ръководителят ни проф. Пимпирев, корабът ни е готов за това и ние сме много горди като страна с този кораб“, каза капитанът на НИК421.