Проф. Христо Пимпирев в „Час ЛИК” на БТА: Имаме нужда от нов научноизследователски кораб, който да изследва световния океан

Той геолог и полярен изследовател. Включен е в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на Земята. Той също е първият български участник в Първата национална антарктическа експедиция, състояла се през 1987/1988 година на Ледения континент. Ръководител е и на всички 34 български антарктически експедиции. Председател и учредител е на Българския антарктически институт от 1993 г., а от 2007 г. е и директор на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Тогава е част от международна експедиция, посветена на 100-годишнината от достигането на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. Автор е на много научни публикации, на книги и на документални филми. В знак на признание за научния му принос, името му носят връх на остров Александър, ледник и бряг на остров Ливингстън. Носител е на много български и чуждестранни отличия. Последната награда, която му беше връчена преди месец в Женевския университет, е отличието „Константин Кацаров” - заради изключителния му принос за популяризирането на България в антарктическите изследвания.  
Испанският учен, антарктик и писател Хавиер Качо споделя, че с него го свързва голямо приятелство и на тези срещи - с испанска паеля и с българска кухня, от него е научил българските думи: „Добър ден! Как си? Наздраве!”. Теодосий Спасов се отнася с огромно уважение към него, наричайки го вдъхновящ лидер и „душата” на българските антарктически експедиции. Това е проф. д-р Христо Пимпирев, който е гост в „Час ЛИК” на БТА. Повод за неговото гостуване е завършването на 34-тата българска антарктическа експедиция.
„Ние имаме нужда не само от кораб за Антарктида, ние имаме нужда от нов научноизследователски кораб, който да изследва световния океан и в частност Южния океан, който мие бреговете на Ледения континент, защото световният океан е бъдещето на нашата планета, на нашето човечество. Дълбините на океана са много по-непознати от Марс и доказахме, че сме морска нация с научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий”, с който пренасяме материали и правим научни проекти на борда на кораба с нации, които имат ледоразбивачи отпреди 50 години”, казва проф. Христо Пимпирев в разговора с Димитрина Ветова.
„Корабът ”Св. св. Кирил и Методий” има седем-осем години живот, за да плава до Антарктида и ще върши работа в Черно море”, отбелязва проф. Пимпирев. Научноизследователският кораб се завърна на 9 април от четвъртото си плаване до Ледения континент. Всички 34 български антарктически експедиции са различни и затова съм бил в тях, и съм ги ръководил. Сега сме наравно с всички държави, имаме кораб и определяме заедно с тях съдбата на цял един континент - Антарктида, подчертава проф. Христо Пимпирев. 
Той пояснява, че „великите нации ни търсят и се молят, за да ги вземем за участие в нашите антарктически експедиции и се очакват много сериозни научни резултати от 34-тата българска антарктическа експедиция, които ще бъдат публикувани в сериозни научни списания”. И нека да имаме Нобелов лауреат от изследванията в Антарктида, пожелава проф. Пимпирев. Той казва, че Антарктида е континент за всички хора, а не е само за учените, затова кани в експедициите и много творци, които да предадат и своето усещане за Ледения континент.  
Исках да стана космонавт, но имах очила с диоптри, които ме спираха да стана летец и космонавт. За геология не се изискваше да имаш много остро зрение и очилата ми помагаха да познавам минералите и вкаменелостите, разказва проф. Пимпирев какъв е искал да стане като малък.
В анкетата на „Час ЛИК“ говорят Иглика Трифонова - фотограф, журналист и автор на книги за Антарктида, написани заедно с проф. Христо Пимпирев, и геологът - главен асистент д-р Ралица Събева, която има заслуга за откриването на злато в района на българската антарктическа база на Ледения континент. И двете много добре познават проф. Пимпирев и споделят какъв е той за тях.
В „Час пикс“ разказва истории по снимки от архива на БТА, като най-старата от тях е от 1987 г. и е от Първата българска антарктическа експедиция. Проф. Пимпирев споделя, че самият той я няма тази снимка и я нарече „историческа и уникална“. Фотоархивът на БТА подари трите снимки на ръководителя на всичките 34 български антарктически експедиции - проф. д-р Христо Пимпирев.
В „Час пик“ проф. Христо Пимпирев отговаря на три „неудобни“ въпроса. Единият от тях е дали има опасност в бъдеще, ако започне активен антарктически туризъм, Леденият континент да бъде заселен и да започнат да се добиват полезни изкопаеми от него, с които той е много богат. Може ли Антарктида и след 2048 г. да остане „природен резерват, посветен на мира и науката“, както предвижда Мадридският протокол? 
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
 
Екип „Час ЛИК“:
Даниел Димитров - идея и концепция, 
Валя Ковачева - монтаж,
Красимир Михайлов - оператор студио,
Борислав Бориславов - оператор видео,
Богдана Димитрова - фотоархив,
Емил Граничаров - шапка,
Цветелина Борисова - социални медии,
Пламен Герчев - графичен дизайнер,
Боряна Тончева - ръководител „Студио БТА“,
Димитрина Ветова - автор и водещ