Проф. Николай Овчаров: Крепостта на връх Света Неделя между Златоград и Неделино е имала важно място в отбраната на тази част от Родопите през Късната античност

Крепостта между Златоград и Неделино е притежавала важно място в отбраната на тази част от Родопите през късната Античност,  посочва проф. Николай Овчаров в коментар по повод приключилите в началото на ноември археологическите разкопки на ранновизантийската крепост на връх Света Неделя между Златоград и Неделино, извършени от него и д-р Николай Бояджиев.
Крепостта на връх Света Неделя е важен щрих в изучаването на този български край, проведените разкопки разширяват представата ни за неговата древна история, коментира проф. Овчаров.   
 Данните, с които археолозите разполагат преди разкопките, са свързани с преданията за гибелта на укрепения манастир на вр. Света Неделя по време на османското нашествие и находките, намерени на върха при строежа на параклис през 1916 г. При градежа на храма са открити останки от зидове, питоси (глинени делви) и изкопан в скалата  кладенец на дълбочина около 17 метра. Такива кладенци досега не са регистрирани в Източните и Средните Родопи, допълва проф. Овчаров. Според него водоснабдителното съоръжение се създадено още в древността. 
След приключилите  разкопки на вр. Света Неделя археолозите датират крепостта като късноантична, издигната вероятно по време на амбициозната строителна програма на Юстиниан I Велики (528-567). Краткото време на разкопките и застрояването на хълма в ново време даваха ограничени възможности за проучвания, но все пак стана ясно, че това укрепление е било с изцяло военни функции, посочва проф. Овчаров. Той допълва, че от укреплението днес са запазени останките от една четвъртита кула и части от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигалата се на около 15 м височина кула стражите са имали обзор на десетки километри наоколо. В нея е пребивавал малък гарнизон от войници, които са поддържали в порядък фортификационните съоръжения и складове с храни, обяснява проф. Овчаров. Според него  разкритията в крепостта допълват и разширяват знанията ни за живота на хората  в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски период  (IV-VI век). Малката стражева твърдина е пазела пътищата между двата дяла на Великата планина, по мнение на археолога.