Проф. Светла Коева в "Час ЛИК" на БТА: Българският език се променя и зависи от всички нас

Езикът се променя. Това е негово свойство. Той няма как да бъде една застинала система. И това, че се променя, е нещо хубаво. Но езикът се променя в зависимост от това как се променяме ние - тоест зависи от всеки един от нас. Това каза в "Час ЛИК" на БТА проф. Светла Коева, директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. БТА разговаря с нея в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - за езика ни, за значението му за просветата и идентичността ни, за бъдещето на българския език.
Институтът има само една мисия и тя е да изучава и да описва българския език по възможно най-добрия начин, каза проф. Коева. Тя е езиковед, професор и ръководител на Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език. 
Изследванията на българския език водят до това ние да създаваме различни правописни, тълковни речници, речници на старобългарския език, речници по етимология. Тези речници служат на всички - на ученици, на учители, на университетски преподаватели, на цялото общество, посочи проф. Светла Коева. 
„Написаното остава, пиши правилно“
„Нашата мисия като Институт за български език - националният център, който се занимава с изследване на националния език, е посветена на българския език“, добави тя. Месец май е особен за изследователите в Института заради 24 май. Вече 13 години те отбелязват месец май по особен начин и с посланието към всички българи: „Написаното остава, пиши правилно“. 
„Конкурсът за диктовки е насочен основно към ученици, но в него може да се включи всеки, който почита българския език. През целия месец май участниците могат да ни изпращат свои диктовки, снимки на диктовките или фотографии, показващи как ги пишат, и по този начин да изразят уважението си към българския език, към делото на светите братя Кирил и Методий, към нашата писменост и азбука“, разказа пред БТА проф. Светла Коева.
Творчеството на думи
В Института за български език организирахме няколко конкурса за творчество на нови думи, които в момента навлизат в езика и които са подбрани от нашите лексикографи, те им дадоха тълковни значения, разказа проф. Коева. Сред новите думи, предложени от учените в Института, са „вестоструй“ вместо чуждицата „нюзфийд“ и „роболет“ – за „дрон“.
Български и чуждестранни организации, онлайн речници, правят класации на думи на годината. За думи на годината от такива класации през 2025 г. бяха излъчени „евро“, „протест“, „безобразие“, изразът „6-7“ е много популярен в речника на младите българи, през последните дни в България една от най-често използваните думи в публичното пространство е „бангаранга“ от песента Bangaranga, с която България спечели песенния конкурс „Евровизия“. На въпрос как тези думи стоят в българския език, проф. Коева обясни спецификата в подбора на думите на годината в подобни класации.
„Доколкото ми е известно, това в България се прави на базата на мненията на потребители, които желаят да участват в такова номиниране“, каза тя. И обърна внимание, че това не са представителни изследвания и в много случаи може да има и политическо влияние, може да има и влияние на различни групи от хора, които един друг се провокират да участват в тези конкурси. За сравнение тя даде пример с такива класации в чужбина, където големи издателства правят преглед на думи, които съвсем скоро са навлезли в езика, отразени са в речниците и лексикографи ги определят на базата на това, доколко потребителите търсят тези думи в техните речници. 
Изкуственият интелект – зло или добро за езика
Изкуственият интелект е нова и модерна технология, която може да помага на хората, каза проф. Коева.
„От нас зависи доколко добре си служим с нея, доколко я разбираме, как задаваме въпросите си към така наречения изкуствен интелект и как интерпретираме отговорите, които получаваме. Както интернет и социалните мрежи, така и изкуственият интелект е достъпен за всеки чрез телефона му. Тоест тази технология днес е достъпна практически за всички“, добави тя.
Проф. Коева обаче посочи, че „хората можем сами да си навредим, ако погрешно използваме новите технологии, защото можем да спрем да мислим, колкото е страшно да изглежда това, или можем да се научим да мислим по-просто. Ако човек е осъзнал всичко това, ако той знае, че за да научи нещо, за да може да го осмисли и да може да изважда логически последователности от фактите, които е научил, всичко това трябва да е преминало образно казано през неговите очи, уши и ръце, ако пише“. 
Няма как да не стигнем в нашия разговор до образованието, продължи проф. Коева. „Образованието за това как да се използва изкуствен интелект наистина е важно. Защото погрешното използване може да доведе до това да се подмени знание.
Може да доведе до това, ако просто се копира резултатът, който се получава, човек да спре да мисли, да спре да разсъждава“, смята тя.
С образованието е свързано и бъдещето на българския език според проф. Светла Коева. 
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
 
 

 
Екип „Час ЛИК“: 
Даниел Димитров – идея и концепция
Валя Ковачева – монтаж
Красимир Михайлов – оператор
Емил Граничаров – шапка
Стефан Ковачев – социални медии
Наталия Добрева – графичен дизайнер
Боряна Тончева – ръководител „Студио БТА“
Антоанета Маркова, Иван Долев – автори
Антоанета Маркова - водещ