Първични звездни купове са помогнали за оформянето на галактиките в космическата зора, разкри телескопът „Джеймс Уеб“

Астрономи са наблюдавали ранни звездни купове във Вселената, които са били толкова плътни, че тяхната маса и светлина са изиграли ключова роля в оформянето на галактиките в космическата зора, съобщава АФП, като цитира  проучване, публикувано в списание „Нейчър“.
„Впечатляващо е, защото не виждаме нищо подобно в съвременната локална Вселена“, каза пред АФП Анжела Адамо, професор в Катедрата по астрономия в Стокхолмския университет. 
В изследването, в което тя е ръководила международен екип, са идентифицирани пет първични кръгли звездни купа със забележителни характеристики. Те са разположени в галактика джудже от ранната епоха на Вселената - около 460 милиона години след Големия взрив. 
Открита през 2018 г. на снимки от космическия телескоп „Хъбъл“, „Космическата дъга от скъпоценни камъни“ (Cosmic Gems Arc) тогава беше най-отдалечената галактика, наблюдавана някога - на повече от 13,2 милиарда светлинни години от Земята. Тя се намира в разгара на т.нар. ре-йонизационна ера, когато интензивната активност на първите звезди и галактики е озарявала Вселената. 
Тази космическа зора е във фокуса на новия космически телескоп „Джеймс Уеб“, който има много по-остър взор от „Хъбъл“. Според д-р Адамо там, където „Хъбъл“ е виждал неясна дъга от червена светлина, „Джеймс Уеб“ разкрива „много млада галактика с много млади звездни купове в нея“.
„Това е наистина първият път, в който успяваме да наблюдаваме такъв тип обект на такова разстояние, а следователно и толкова отдавна“, обяснява Аделаид Клесон, постдокторант в Катедрата по астрономия в Стокхолмския университет и съавтор на изследването.
Това наблюдение би трябвало да помогне да се разбере „формирането на звездните купове, които все още се наблюдават в близката Вселена и които вече са много стари, както и тяхното влияние върху формирането на галактиките“, добавя тя. 
„В нашия Млечен път наблюдаваме около 170 кълбовидни купа, но някога е имало хиляди такива, преди да бъдат разпръснати или разбити от разширяването на галактиката“, обяснява д-р Адамо. Преди всичко оцелелите в диска на Млечния път вече не са от особено значение, като тяхната маса е „незначителна“ в сравнение с всички звезди, които го населяват. 
Докато, обратно, петте звездни купа, наблюдавани в „Космическата дъга“, са наистина значими, като заедно представляват около 30% от масата на галактиката. „Това ни подсказва, че по онова време Вселената е била много различна“, обяснява астрономът.
Тези изключително плътни звездни купове са концентрирани в много малък диаметър - по-малък от четирите светлинни години, които делят нашето Слънце от най-близката му звезда, Проксима Кентавър. „Представете си, че в това пространство има един милион звезди“, пояснява проф. Адамо.
В основата им са масивни звезди, чиято маса се оценява на 5000 до 10 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето, според скорошно проучване на Женевския университет. „Знаем, че тези масивни звезди произвеждат много радиация и така влияят на начина, по който галактиките формират звезди и по който се разпределя газът в галактиките“, казва проф. Адамо. 
По същия начин тези много масивни звезди, в края на краткия си живот, са създали черни дупки, някои от които биха могли да бъдат свръхмасивните обекти, които днес се намират в сърцето на много галактики.
Според астрономите, участвали в изследването, тези наблюдения отварят своеобразен прозорец към генезиса на галактиките. За да разберат повече, те ще трябва да открият други бъдещи кълбовидни купове от времето на космическата зора и да ги изследват по-подробно. 
„Джеймс Уеб“ ще ни помогне да ги открием“, уверена е професор Адамо, но астрономите очакват също така пускането в действие на ELT (Extremely Large Telescope) в Европейската южна обсерватория, за да се разберат физическите процеси, протичащи в тези галактики. 
„Все още имаме да чакаме пет години, преди да разберем по-добре какво се е случвало преди повече от 13,2 млрд. години“, казва в заключение проф. Адамо.