Първият паметник на Христо Ботев във Враца e открит през 1890-та година в присъствието на княз Фердинанд

Във Враца днес се отбелязват 149 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета. В планираните събития е тържествена заря-проверка пред паметника на поета-революционер в центъра на града. 
В книгата „Културно-политическа история на Вратца“ – том Втори от Освобождението до днес с автор Димитър Йоцов – хонор. проф. по политическа история във военното на Негово Величество Училище Царски Генерален Консул, бивш врачански народен представител и секретар на Българската екзархия, издадена в София през 1943 г. е посочено, че „инициативата за построяването на първия Ботев паметник във Враца изхождала от средата на старите съзаклятници в размирната епоха, а начело стояли председателят на постоянната комисия Гьошо Антонов и кметът на града Цено Леонкев“. 
Постройката била ускорена през пролетта на 1890 г., за да бъде готова за деня на Ботевия празник. Общината и постоянната комисия изпратили покани до правителството и до управници на други градове в България. От всички краища на княжеството се стекли депутати за тържеството, определено за 21 май, е записал авторът на книгата. 
Врачанската градска община, в заседанието си на 16 май 1890-та година с протокол № 14, гласувала извънреден кредит за посрещането на гостите. Специална комисия, под ръководството на помощник кмета Марко Тодоров, разпределила в по-видните домове по знатните делегати. Къщата на Симеон Подбалкански била отредена за княз Фердинанд, се посочва още в изданието. 
Князът, Стефан Стамболов и другите министри пристигнали с файтони през Орхание /дн. Ботевград/ един ден по-рано. Кортежът бил причакан на края на града от множество граждани. Градът с радост взел живо участие в тържеството. Кортежът на княз Фердинанд минал през широката улица, която води от края на града към Възнесенската църква. На всеки сто метра кортежът спирал, за да поднесе гражданството на Княза хляб и сол или цветя, се казва още в книгата. 
На 21 май станало тържественото откриване при трогателна обстановка. Паметникът е построен на мястото на турски шадраван. Площадът бил по онова време малък – от западната страна имало схлупени дюкянчета, които почвали от стария Стефанаков хан и кафене, до него имало фурна, а пред фурната една великолепна стара топола, разказва авторът.
В записките на очевидец от онази епоха намираме следното описание: „Малкият  площад беше препълнен с народ, който се разливаше към пътя за църквата „Св. Николай“ и по главната улица почти до хаджи Василовата махла. На площада около паметника се бяха събрали официалните лица. Ученици от класното училище носеха двама по двама венци от живи цветя, рози, лалета. Статуята на Ботев беше обвита в бежово платно, краищата на което падаха ниско до земята. Най-горе, на калпака на статуята то беше прибрано и завързано с трикольорна лента по начин, че като се дръпне, освобождава платното и то пада автоматически на земята“.
Като се свърши церемонията и речите на кмета, на представителя на постоянната комисия и на Стефан Стамболов, Гьошо Антонов подаде лентата на княза и тоя последния я дръпна, платното падна и майските лъчи заиграха върху жълто-бронзовата статуя на поет-революционер. Князът вдигна очи нагоре и дълго време устреми погледа си върху статуята, която наблюдаваше с благоговение. След това той поздрави майката на Ботева, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка, които бяха на церемонията редом със Стамболов, разговаря дълго време с тях и се приготви да върви към резиденцията си, посочва още авторът на книгата. 
Княз Фердинанд при заминаването си от града е подарил за училищата 4000 златни лева, а Общината решила с подарените пари да откупи „Иваницовия хан“, както и дворът му, да образува по-голям парцел, заедно с Владиковия конак, за постройката на проектираното училище "Козма Тричков", се посочва още в изданието.
Днес във Враца жители и гости на града ще се преклонят пред новия паметник на Ботев, който е открит на 2 юни 1964-та година. Тази година беше извършен основен ремонт в столицата и 12 метровата статуя беше върната обратно във Враца.