На днешния ден се навършват 150 години от провеждането на първия оперен фестивал в германския град Байройт по идея на германския композитор, диригент и общественик Рихард Вагнер (1813-1883). Основан през 1876 г. този форум не е просто поредица от концерти, а сбъдната визия за изкуството. Вагнер копнее за място, необременено от комерсиалния дух на традиционните театри, където неговите мащабни музикални драми да оживеят в перфектна среда, отбелязва на сайта си Байройтският фестивал.
Сърцето на това музикално събитие е Фестивалният комплекс на Зеления хълм в баварския град. Сградата е проектирана специално от Вагнер, така че да побере монументалния му цикъл „Пръстенът на нибелунга“. Първото издание на Вагнеровия фестивал в Байройт е едно от най-мащабните в музикалната история. То поставя началото на традиция, която превръща германския град в световна оперна столица.
Байройт е уникален с това, че е посветен изключително на наследството на един творец. Фестивалът балансира между ревностното пазене на традициите и пълната свобода за съвременни, често провокативни режисьорски интерпретации, отбелязва „Дойче веле“. По повод 150-годишнината на форума организаторите подчертават: „Никой друг оперен фестивал в света не е толкова неразривно свързан с творчеството на един-единствен артист и едно-единствено място“.
„МИСТИЧНАТА БЕЗДНА“ ВЪВ ВАГНЕРОВИЯ ДЪРВЕН ТЕАТЪР
Вагнер мечтае да създаде свой оперен театър три десетилетия преди да успее да го реализира. „Мисля наистина да композирам музиката за „Зигфрид“, но нямам никакво намерение да позволя тя да бъде представена напосоки от първия срещнат театър. Напротив, кроя най-смели планове. Бих поръчал тук да се построи театър от дъски по мой собствен проект, бих поканил най-подходящите певци и бих организирал всичко за този единствен, специален случай, така че да си гарантирам едно съвършено изпълнение на операта“, пише композиторът през 1850 г. в писмо до своя близък приятел художника Ернст Бенедикт Киц, цитиран от сайта на Байройтския фестивал.
Архитектурното пространство въвежда иновации, като най-известната е изцяло покритото и скрито място за оркестъра. Този детайл създава прочутата „мистична бездна“ между публиката и сцената, смесвайки звука на инструментите и гласовете на певците в неподражаема, органична акустична реалност. Т.нар. оркестрова яма е разположена стъпаловидно надолу под сцената и е покрита с огромна дървена козирка. Публиката няма визуална връзка с диригента и музикантите.
Вагнер е искал зрителят да се концентрира изцяло върху драмата на сцената, без да се разсейва от движението на инструментите. Звукът от оркестъра не отива директно към залата, а първо стига до сцената, смесва се с гласовете на певците и едва тогава го чува публиката. Това създава мек, мощен и перфектно балансиран звук, известен като „акустичното чудо на Байройт“.
За разлика от традиционните барокови опери от XIX век, които са били разделени на нива и в тях е имало скъпи ложи, за да демонстрират социалния статус на аристокрацията, театърът в Байройт е демократичен. Седалките са разположени в стръмен амфитеатър по модел на античните гръцки театри, като няма странични ложи. От всяко едно от близо 2000-те места се вижда и чува еднакво добре. Вагнер е искал публиката да бъде обединена в общо преживяване, а не разделена на класи.
Композиторът на „Парсифал“ е първият, който въвежда практиката светлините в залата да се гасят напълно по време на представление. Дотогава в оперните театри е било прието да свети слаба светлина, за да може публиката да се оглежда и да чете либретото. В Байройт залата потъва в пълен мрак, превръщайки осветената сцена в единствен център на вниманието.
За да спести пари и да подобри акустиката, Вагнер използва предимно дърво и тухли вместо тежък мрамор и бетон. Интериорът е изцяло от дърво. Сцената е проектирана с колосални размери, за да може да побере сложните за времето си технически илюзии, изисквани от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ - потъващи платформи, машини за летене и специални светлинни ефекти.
Първоначалният план на Рихард Вагнер да построи театъра изцяло чрез публично дарителство претърпява крах. Строителството на залата спира за известно време поради липса на средства. Проектът е завършен благодарение на крал Лудвиг II Баварски, който отпуска огромен заем на композитора в критичен момент.
Четири години преди официалното откриване на самия фестивал, за да отпразнува започването на строежа на театъра в Байройт, Вагнер лично дирижира Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен в старата Маркграфска опера в града.
ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА ФЕСТИВАЛА – ТРИУМФ И КРАХ
Фестивалът започва на 13 август 1876 г. с „Рейнско злато“ - първата част от грандиозната тетралогия на Рихард Вагнер – „Пръстенът на нибелунга“. За първи път в историята се представя пълният цикъл в четири последователни вечери. Тетралогията, чиято обща продължителност е около 15 часа, освен „Рейнско злато“, включва „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“.
На премиерата присъстват император Вилхелм I, композиторите Франц Лист, Пьотр Илич Чайковски, Едвард Григ, както и философът Фридрих Ницше. Крал Лудвиг II също присъства, но инкогнито.
Въпреки огромния културен отзвук, първият Вагнеров фестивал завършва с огромен финансов дефицит. Това принуждава композитора да затвори театъра веднага и следващото издание се провежда чак шест години по-късно - през 1882 г. с премиерата на „Парсифал“.
„БАЙРОЙТСКИЯТ КАНОН“
В театъра на великия композитор се изпълняват строго и единствено 10-те основни опери от зрелия му период, известни като „Байройтският канон“.
Това са единствените негови произведения, които самият Вагнер е сметнал за достойни и архитектурно съвместими с Фестивалния комплекс в Байройт. Към канона принадлежат четирите опери от „Пръстенът на нибелунга“, „Летящият холандец“, „Танхойзер“, „Лоенгрин“, „Тристан и Изолда“, „Нюрнбергските майстори певци“ и „Парсифал“. Това е последната опера на Вагнер, която той нарича „Тържествена сценична мистерия“. Тя е композирана специално за акустиката на Байройт и до ден днешен има особен, почти религиозен статут във фестивалната програма, отбелязва „Дойче веле".
НА 150-ГОДИШНИНА БАЙРОЙТ ОСВИРКА ЕКСПЕРИМЕНТ С ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
Експеримент с изкуствен интелект на тазгодишния фестивал, който отбелязва официално своята 150-годишнина, предизвика освирквания от публиката след представянето си, предаде Асошиейтед прес. Продукцията предизвика объркване сред зрителите.
Кураторът Маркус Лобес и неговият екип бяха посрещнати с освирквания, когато излязоха на сцената в края на вечерно представление на „Залезът на боговете“ в началото на август. Организаторите на фестивала обясниха преди представлението, че за първи път изкуствен интелект ще участва на сцената на фестивала, но „не като персонаж, а като сила, генерираща образи“.
Тази година фестивалът в Байройт беше открит на 26 юли и ще продължи до 26 август.
Водещи германски политици, сред които канцлерът Фридрих Мерц и бившата канцлерка Ангела Меркел, се събраха в южната провинция Бавария на откриването, за да отбележат юбилея на фестивала. Меркел получи най-много аплодисменти от събралите се за откриването на фестивала почитатели на операта. Бившата канцлерка и съпругът ѝ - Йоахим Зауер, са редовни посетители на Байройт от много години, припомня ДПА.
ВАГНЕРОВИЯТ ФЕСТИВАЛ – ОТ БАЙРОЙТ ДО СОФИЯ
Вагнеровият фестивал, роден на Зеления хълм в Байройт през 1876 г., вдъхнови директора на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов да създаде Вагнеров фестивал и в българската столица.
В интервю за БТА през септември 2023 г. той каза, че най-смелият му проект досега е сътворяването на българския Вагнеров фестивал със Софийската опера и балет, чието първо издание се състоя през лятото преди три години. „Получихме и признанието, че България заема достойно място на музикалната карта на света“, допълни оперният режисьор.
Маестро Карталов уточни, че във фестивала през 2023 г. са били включени седем от най-значимите и трудни произведения в панорамата на световното оперно наследство. Специално за първия Вагнеров фестивал в България той създаде нови постановки на „Пръстенът на нибелунга“, а във фестивалните дни публика от цял свят гледа също „Парсифал“, „Тристан и Изолда“ и „Летящият холандец“, като последната постановка беше представена на откритата сцена в Панчаревското езеро край София и с нея беше закрит първият Вагнеров фестивал у нас.
Тази година Вагнеровият фестивал в София се проведе между 26 май и 14 юни и беше посветен на 150-годишнината на музикалния форум в Байройт. В репертоара на Националния оперен театър са девет от заглавията от Байройтския канон. Предстои премиера за България на десетата опера от него - „Нюрнбергските майстори-певци“ през 2027 г.