Първите животни може да са се появили 200 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега, показва проучване


Първите животни може да са се появили на Земята стотици милиони години по-рано, отколкото подсказват техните вкаменелости, сочи ново изследване, пише „Лайв сайънс“.
Най-ранните фосилни доказателства за животни датират отпреди около 574 милиона години, по време на периода едиакарий (от 635 милиона до 538 милиона години). В статия екип от международни експерти твърди, че не може да се разчита само на непълния летопис на вкаменелостите и предполага, че животните са се появили за първи път до 200 милиона години по-рано от най-старите известни животински фосили.
В проучването, публикувано в списание Science Advances, изследователите обясняват, че липсата на животински фосили в някои изключително добре запазени древни скали не означава, че животните са отсъствали от историята. Според тях в летописа на вкаменелостите може да липсва ключова глава от еволюцията на животните, което потенциално изтласква произхода им назад във времето – между 800 милиона и 700 милиона години.
Това би поставило появата на животните в неопротерозойската ера (преди между 1 милиард и 539 милиона години) - преди или по време на някои от най-екстремните ледникови периоди на Земята, се казва в публикацията.
Въпреки че учените не са открили безспорни животински фосили от неопротерозоя, това не означава, че тогава не е имало животни. Фосилите могат да отсъстват от скалите поради редица причини, включително защото учените търсят на грешните места или условията са били неподходящи за образуването на фосили, което затруднява определянето на най-рано еволюиралите екземпляри.
„Докато не се намерят доказателства, точната рождена дата на животинското царство остава несигурна“, казва съавторът на изследването Рос Андерсън, доцент по естествена история в Оксфордския университет.
Досега повечето изследователи разчитат на добре запазените скали от периода едикарий, включително на биотата в находището Вънган в Китай, датираща отпреди около 590 милиона години, за да изследват периода на еволюцията на животните. Тъй като скалните находища там съдържат уникално запазени микроскопични организми, но липсват категорични животински фосили, експертите понякога ги третират като своеобразна горна граница за това кога е възможно да са еволюирали животните, отбелязва „Лайв сайънс".
Изследователите решават да проверят дали в други находища на фосили от периоди, за които е известно, че съдържат животни, има доказателства за техни фосили.
За да разберат това, Андерсън и неговите колеги анализирали повече от 140 проби от биотата в палеонтологично находище в Северна Монголия, което е с над 40 милиона години по-ново от находището в Китай, датиращо отпреди 590 милиона години. Тъй като става въпрос за по-ново находище, изследователите работят по хипотезата, че в скалата трябва да има оставени доказателства за животински живот. Използвайки сканираща електронна микроскопска техника, учените откриват микроскопични фосили, запазени с изключителни детайли, включително малки сферични организми и структури, подобни на ембриони с вътрешни клетки.
Изследователите обаче не успяват да идентифицират нито един от микрофосилите като животно. Това е важно, тъй като по времето, когато биотата там се е формирала, животни вече са съществували на други места на Земята.
Учените са на мнение, че има и други показатели, че животните може да имат по-дълга история.
Химическите фосили или биомаркерите са тълкувани като доказателства, съвместими с това гъби да са живели преди поне 650 милиона години – десетки милиони години преди най-старите известни животински фосили.
Ако животните наистина са се появили преди 800 милиона години, това би съвпаднало и с криогенския период, който започва преди около 720 милиона години като част от неопротерозойската ера. През този интервал Земята е преживяла мащабни заледявания, отебелязват учените.
Въпреки че няма категоричен отговор дали животните са оцелели през този несигурен период, изследователите планират да проверят допълнителни неопротерозойски скали с различни среди и условия на запазване в търсене на доказателства за своя анализ.
„Самите фосили по дефиниция са донякъде скрити от общия поглед“, казва пред „Лайв сайънс“ Карма Нанглу, асистент по еволюционна палеобиология в Калифорнийския университет в Ривърсайд, който не е участвал в изследването. „Отвъд тях обаче съществува един още по-скрит свят и той притежава огромен потенциал да ни разкрие подробности за произхода на животните.“