Първото обучение по народно пеене на огледален принцип по двойки организира музикалният педагог Ана Борисова

Първото обучение по народно пеене на огледален принцип по двойки организира музикалният педагог Ана Борисова.  Предстоящият летен лагер „Пеещо огледало“, където ще се състои обучението е организиран от ръководеното от нея сдружение „Анна-Фолкарт”, работещо с деца в сферата на народното пеене, музика и танци.
Този принцип на обучение ще даде  възможност  по огледален начин участниците да се вслушат в гласовете си, каза за БТА Ана Борисова.  Лагерът ще се състои в Курортния комплекс „Албена“ от 20 до 25 юни и ще съчетае почивка и уроци в една по-различна среда, посочи тя. Според нея това е начин  младите изпълнители, пеейки по двойки, по-добре да чуят своите така наречени вокални проблеми. Чрез вокалния проблем на своя партньор изпълнителят ще се опита да реши своя проблем от подобно естество. 
Децата, които могат да се запишат в летния лагер, ще имат предварителна подготовка и извървян певчески опит. Ако едното дете е овладяло определен прийом в пеенето, а другото – не,  чрез огледалното обучение ще се запълнят пропуските. Това е своеобразна провокация, чрез която ще се подобри равнището на младите изпълнители. Този формат е подходящ  за участници между 7 и 17 години, като те ще бъдат групирани по възраст и по певчески умения. В обучението могат да се включат максимум девет двойки. Това е първо подобно обучение, организирано от нея, но надеждите са да се превърне в традиция.
Ана Борисова е вокален педагог и преподавател по народно пеене във Великотърновския университет. В периода 2003 – 2006 г. е част от народния хор „Мистерия на българските гласове” с диригент проф. Дора Христова и във вокална формация „Аква-Делия” с диригент проф. Деляна Мичева. С тези формации тя концертира по целия свят. През 2018 г. Ана Борисова преподава във Вашингтонския университет, гр. Сиатъл, САЩ. Работи с двама изтъкнати професори в сферата на Етномузикологията – проф. Патриша Шеън Кембъл и проф. Маргарет Берет от Университета Куинсленд, Австралия.
През 2023 г. записва втория си самостоятелен албум „Дряновки – мурафетлийки”, аранжирани от композитора Ганчо Гавазов под съпровод на възпитаници на НУФИ „Широка лъка”. Очаква се през 2024 г. да бъде издадена монографията на д-р Ана Борисова – „Етапност при овладяване на орнаментиката в обучението по народно пеене”.
Пеенето е най-висшата форма на музициране, която в миналото е била основният начин за славене на Бога. Днес използваме пеенето в красивите и трудните моменти от живота ни, като средство за забава и като обучителен елемент. Най-важното е, че пеенето носи удовлетворение, и това не е свързано с възрастта на певеца, коментира певицата.
Пеенето носи и наследство, каза Борисова и даде пример от своя творчески път – като наследник на таланта на нейната баба, която се учела да пее, докато дядо й е свирил на кавал. Това е традиция на повече от 200 години, която предавам на моите ученици, каза тя.
„Няма как изкуственият интелект да възпита тези деца без обичта в гласа, затова живият пример е търсен от децата, той е срещата с носителя на традицията“, каза Ана Борисова. Тази среща с живия носител на традицията е причина все повече хора да се  учат на народно пеене, танци и хореография.
В момента в своята школа „Анна - Фолкарт“, базирана в Дряново, тя обучава 13 индивидуални ученици, които всяка седмица идват за уроците от различни краища на страната. „Един ден те могат да станат големи професионалисти в различни области – технологии, медицина, архитектура, наука, но ще имат нещо изключително, това е отношението към песента, към миналото, към родовия корен и предаването му  в семейната среда“, посочи Борисова.
По думите й, българската народна музика продължава да е обичана и популярна, а приносът е най-вече се дължи на медиите. Това е отколешна традиция, върху която и аз стъпвам, преподавайки народно пеене – с имената на първото поколение народни изпълнители, придобили популярност чрез българското радио и телевизия. Сред тях са Борис Машалов, Вълкана Стоянова, Йовчо Караиванов, Надежда Хвойнева и много други емблеми на народната музика още през 50-те и 60-те години на миналия век. Те са част и от първите пътуващи фолклорни групи. Тези гласове са най-близки до автентичната култура и дават знанието за това как са се пеели песните преди векове, каза Ана Борисова. Тя подчерта, че е важно да се съхрани старинната архаична култура, пренесена чрез тези изпълнители.
Фолклорната традицията е мост, огрян от копринените нишки на красивото пеене, но в сърцевината -с много здрави, вековни връзки, този мост води към фолклорния извор, а той е непресъхващ, защото има хора от всички поколения, които искат да дарят традицията на идващите след тях, обобщи Борисова.