Психичното здраве на младите хора в Германия остава влошено шест години след началото на пандемията от КОВИД-19, показва проучване


Психичното здраве на децата и младите хора в Германия все още е по-лошо в сравнение с периода преди пандемията от КОВИД-19, показват резултатите от дългосрочно национално проучване, предаде АПА, позовавайки се на Университетската болница в Хамбург. Според актуалните данни около една четвърт от хората на възраст между 7 и 21 години имат проблеми, свързани с психичното здраве.
Въпреки че повечето деца и младежи са се възстановили от последиците на пандемията, две групи остават особено уязвими: тези, които са подложени на продължителен стрес още от 2020 г. и не са разполагали с достатъчна подкрепа, както и младите хора, чиито тревоги се засилват заради настоящите глобални кризи.
Това обобщи Улрике Равенс-Зиберер, ръководител на проучването COPSY и директор на изследванията в катедрата по детска и юношеска психиатрия към Университетската болница в Хамбург. 
Проучването COPSY проследява въздействието на пандемията и международните кризи върху психичното здраве и благополучието на децата и младите хора. В него досега са участвали общо 3573 семейства с деца на възраст над седем години. Изследването обхваща периода от май 2020 г. до октомври 2026 г., като в последната му част са участвали 1531 семейства.
Качеството на живот на децата и младежите се е влошило значително в началото на пандемията. През зимата на 2020-2021 г., по време на втората карантина, почти половината от участниците на възраст между 11 и 21 години (48 процента) са съобщили за понижено качество на живот. След последвалото подобрение показателят е в застой от 2023 г. насам. През есента на 2026 г. 21 процента от анкетираните съобщават за понижено качество на живот при 15 процента преди пандемията.
Подобна тенденция се наблюдава и при проблемите с психичното здраве. Делът на засегнатите деца и младежи на възраст от 7 до 21 години е достигнал 31 процента по време на пандемията, а сега е 24 процента. Преди пандемията той е бил 18 процента.
Около една четвърт от младите хора (25 процента) съобщават за симптоми на тревожност при 15 процента преди пандемията. От 2023 г. насам този дял отново леко се увеличава. Депресивните симптоми обаче са се върнали до равнища, близки до тези преди пандемията - 13 процента.
Притесненията на младите хора за бъдещето постепенно се изместват от пандемията към актуалните международни кризи. Най-голямо безпокойство сред анкетираните на възраст между 11 и 21 години предизвикват войните по света - 61 процента. През 2025 г. този дял е бил 70 процента.
Сред останалите основни източници на тревога са тероризмът (58 процента), икономическите кризи (56 процента), крайните политически възгледи (56 процента), разделението в обществото (52 процента) и климатичните промени (50 процента).
За първи път изследователите са отчели и притеснения, свързани с високите цени и недостига на жилища. Такива опасения имат 42 процента от анкетираните. Сред младите мъже в Германия се откроява и страхът от евентуалното повторно въвеждане на задължителната военна служба.
Момичетата и младите жени са значително по-засегнати от проблеми с психичното здраве в сравнение с момчетата и младите мъже. Симптоми на тревожност съобщават 33 процента от момичетата при 17 процента от момчетата, а депресивни симптоми - съответно 17 и 9 процента. През 2026 г. момичетата отново съобщават за понижено качество на живот по-често от момчетата - 26 процента спрямо 16 процента. През 2025 г. показателите при двата пола са били приблизително еднакви.
Хиперактивността и проблемите с концентрацията са по-разпространени сред момчетата, докато емоционалните затруднения се срещат по-често при момичетата, показват още резултатите от проучването.