Психолози работят върху преодоляването на натрапчивите мисли за ядене, известни като „шум на храната“

Понятието „шум на храната“ (food noise), с което се обозначават постоянни и натрапчиви мисли за храна, и начините за неговото преодоляване все по-често привличат вниманието на психолози и специалисти по хранене, отбелязва сайтът American Council on Science and Health (ACSH).
Терминът описва състояние, при което мислите за хранене се възприемат като нежелани, изтощителни и съпроводени от психологически дискомфорт – тревожност, чувство за вина или срам. „Шумът на храната“ предизвиква значителен психологически стрес и може да се появи както при външни стимули – мирис, наличност или реклама на храна, така и при вътрешни сигнали – физически глад, диета, а понякога дори и без конкретни стимули.
Концепцията възниква първоначално от споделен опит на пациенти, потребители в социалните мрежи и материали в популярните медии, като по-късно привлича вниманието на учените. Сред тях са специалистът по обществено здраве и затлъстяване д-р Дейвид Б. Алисън от Университета в Индиана и експертът по хранително поведение Ануп Дхурандхар от Техническия университет на Тексас.
Заедно с колеги те разработват въпросник, който представлява първата стандартизирана скала за измерване на интензивността и въздействието на „шума на храната“. Това съобщава ACSH, позовавайки се на научната статия „Шум на храната: определение, измерване и бъдещи насоки за изследване“, публикувана в сп. Nature.
Скалата оценява колко натрапчиви са мислите за храна, доколко натоварват психиката, как влияят на емоционалното състояние и дали водят до чувство за вина или стигматизация. Изследователите подчертават, че явлението представлява отделен психологически феномен, който не се различава съществено между мъже и жени и не е пряко свързан с индекса на телесна маса.
Научният интерес към темата нараства и заради наблюдения, че при част от пациентите симптомите на „шума на храната“ отслабват при лечение с медикаменти от групата на GLP-1, използвани при диабет и затлъстяване. Учените предполагат, че този ефект се дължи на въздействието на лекарствата върху мозъчните вериги, свързани с възнаграждението и реакцията към хранителни стимули, а не само на потискането на апетита.
Експертите посочват, че „шумът на храната“ придобива клинично значение, когато натрапчивите мисли започнат да нарушават концентрацията и ежедневното функциониране. Наред с медикаментозното лечение, сред възможните стратегии за справяне са балансираното хранене, избягването на прекалено рестриктивни диети, когнитивно-поведенческите техники и ограничаването на излагането на хранителни стимули.
Изследванията в тази област продължават, като учените уточняват, че понятието все още се намира в ранен етап на научно утвърждаване.