Публиката ми дава живот, публиката ми дава здраве, каза актьорът Павел Поппандов

Публиката ми дава живот, публиката ми дава здраве. Тя е панацеята и универсалното лекарство, което лекува всички болки. Най-вече духа. Това каза в интервю за БТА носителят на тазгодишната специална награда за цялостен принос в киното на Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2025 Павел Поппандов. Той посочи, че „киното за мен е всичко". "Ще ви цитирам Георги Георгиев-Гец, който беше написал бележка на жена си, в която казваше: „Да знаеш, че след киното, най-много обичам вас“. Но при мен не е точно така. Аз най-много обичам дъщеря си, внучката си, зет си и тогава киното“.
Обичаният български актьор смята, че съдбата е била много благосклонна към него в актьорския му път. "Още в самото начало, през далечната 1971 година, ме прие във ВИТИЗ един от корифеите на българския театър проф. Боян Дановски. Той беше човек ерудит, полиглот“, спомня си Поппандов. И допълни, че благодарение на професията си е успял да се срещне с едни от най-изявените и ярки личности - сценаристи, писатели, драматурзи, режисьори, оператори, художници и колеги.  Павел Поппандов посочи, че няма любима роля от всички над 100, които е изиграл. „Всяка роля си е сама за себе си“.
Според актьора е много важно между актьорите и публиката да има доверие. „Това е една много силна и здрава духовна връзка. Ако някой от нас загуби това доверие, той губи и сцената, и екрана“, е мнението му.
Приемайки почетната награда на фестивала "Златната липа", Поппандов отбеляза, че за да си добър в една професия, трябва изцяло да й се отдадеш. „Тази отдаденост е много важна и в нашата професия“. На сцената, по време на церемонията за отличието, той си спомни как на 9 януари 1996 година, на старозагорската театрална сцена, Таня Масалитинова и Георги Георгиев - Гец, изгонени по това време от Народния театър, играят пиесата. В края Георгиев получава инсулт. „Откъде е намерил сили, за да завърши представлението, само Бог знае. Напуска сцената и зад кулисите изпада в безсъзнание. Имах щастието да партнирам на този голям наш актьор в няколко филма. Успях да го опозная отблизо. Тогава разбрах нещо много, много важно за нашата професия – че за да си добър артист, не е достатъчно да имаш талант. Трябва да бъдеш преди всичко добър човек“, отбеляза Поппандов.
Актьорът все още има желание да играе и да влиза в различни роли. „Искам, но само един знае…“, допълни Павел Поппандов.