Публикуваните данни от мисията на европейския космически телескоп "Евклид" обхващат над 900 милиона галактики

Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува първия си голям набор от данни от мисията на орбиталния телескоп „Евклид“, чиято цел е да картографира мащабната структура на Вселената. Публикуваните данни включват наблюдения на над 900 милиона галактики, които ще помогнат на учените да изследват загадъчните космически компоненти – тъмната материя и тъмната енергия, предадоха Ройтерс и АФП.
Данните обхващат участък от небето, чиято площ се равнява на около 9500 пъти размера на Луната, гледана от Земята.
Целта на мисията е до 2031 г. да бъде завършен най-големият досега триизмерен атлас на космоса, който ще обхваща над една трета от небесната сфера.
Публикуваните днес данни обхващат около 13 месеца наблюдения на „Евклид“, като общият им обем възлиза на огромните 1,7 петабайта, или 1,7 милиона гигабайта.
„Това е важен етап за мисията „Евклид“ на ЕКА и за всички, които участват в нея“, каза астрофизичката и главен учен на проекта Валерия Петорино.
Космическият телескоп „Евклид“, изстрелян от Флорида през 2023 г., събира данни за това как се е разширявала Вселената и как се е формирала нейната структура с течение на времето, като същевременно трупа информация за природата на тъмната енергия и тъмната материя, както и за ролята на гравитацията в големи мащаби.
„Евклид“ не само ще заснема изображения на галактиките в небето в две измерения, но и ще измерва разстоянието до тях – третото измерение. Това ще ни покаже къде се намират галактиките в пространството и времето, обхващайки период от 10 милиарда години, и във всички посоки отвъд нашата галактическа равнина“, обяснява Петорино.
Галактиките се групират по протежение на нишки, заобиколени от празно пространство, и образуват така наречената „космическа мрежа“. „Евклид“ ще възстанови тази космическа мрежа и ще проследи как тя се е разраствала с течение на времето.
Това е важно, тъй като точната конфигурация на космическата мрежа – броят на куповете или празните пространства в нея, както и скоростта, с която тя се е променяла, зависи от свойствата на тъмната енергия и тъмната материя, отбелязва Валерия Петорино.
Освен тъмна материя и тъмна енергия Вселената съдържа и обикновена материя – звезди, планети, газ, прах и всичко познато на Земята. Обикновената материя съставлява едва около 5 процента от общото съдържание на Вселената.
Тъмната материя, известна благодарение на гравитационните ефекти, които оказва в галактически мащаби, е невидима материя, която може да съставлява около 27 процента от общото съдържание на Вселената. Тъмната енергия, за която се смята, че е отговорна за ускореното разширяване на Вселената, съставлява около 68 процента.
Тъмната материя и тъмната енергия не излъчват и не поглъщат светлина и не могат да бъдат наблюдавани директно.
Предишните публикации на данни от „Евклид“ обхващаха само няколко дни наблюдения. Новопубликуваният набор от данни включва наблюдения за повече от една година и все пак обхваща едва 14 процента от общата площ на небето, която космическият телескоп трябва да проучи във видимия и близкия инфрачервен спектър в рамките на шест години. Пълното публикуване на данните е планирано за следващата година, когато се очакват и първите резултати за тъмната енергия и тъмната материя.
Светлината, която пътува към Земята от далечни галактики, може да бъде изкривена и деформирана от обикновената материя и тъмната материя, намиращи се на преден план – ефект, наречен гравитационна леща.
По този начин гравитацията на по-близката галактика изкривява светлината, идваща от тази, която се намира зад нея.
Гравитационната леща е един от инструментите, използвани за изучаване на разпределението на тъмната материя. Новите данни от „Евклид“ включват около 15 000 кандидати за силни гравитационни лещи, което надвишава общия брой на откритите такива обекти през изминалия половин век.
„Гравитационните лещи са естествените везни на природата“, казва Натали Лайнс от научния екип на „Евклид“.
„Степента, в която светлината се изкривява, ни показва колко материя съдържа дадена галактика, включително невидими компоненти като тъмната материя. Чрез хиляди лещи можем да изследваме как тъмната материя е разпределена в галактиките и да разберем как галактиките се формират и еволюират в хода на космическото време“, обяснява тя.
Лайнс насочва вниманието и към остротата на изображенията на огромна област от космическото пространство, получени от „Евклид“.
„Телескопите на Земята могат да обхващат големи области от нощното небе, но погледът им е замъглен от атмосферата. Космическите телескопи „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ правят отлични ясни изображения, но само на малки участъци от небето. „Евклид“ прави и двете едновременно, а това е от решаващо значение за откриването на малки и редки обекти, като силни гравитационни лещи“, казва още Натали Лайнс.
Взирането през огромни разстояния означава поглед назад към миналото, имайки предвид времето, необходимо на светлината от далечни обекти да достигне до нас. Най-отдалечените обекти, наблюдавани от "Евклид", са квазарите - блестящите ядра на галактиките, захранвани от свръхмасивни черни дупки. Телескопът е локализирал 60 милиона от тях.
"Евклид" откри такива, които датират от времето, когато Вселената е била едва на 5 процента от сегашната си възраст. Това означава, че тяхната светлина е тръгнала на път преди около 13 милиарда години", отбелязва Натали Лайнс.