Разговорите за самоубийството в България започват твърде късно, казва режисьорът на "Три седмици по-късно" Мирослав Терзич пред "Варайъти"

Когато през 2023 г. Мирослав Терзич е зает със сценария за новия си филм, озаглавен "Три седмици по-късно", в сръбско училище в родната му страна се случва масова стрелба, пише "Варайъти". Лентата, която е копродукция на Сърбия, България, Италия, Хърватия и Люксембург, е включена  в основния конкурс на 60-ия Международен кинофестивал в Карлови Вари и е сред претендентите за наградата „Кристален глобус“.
"Беше ужасно, когато осъзнаеш, че това, което пишеш, се случва някъде точно в този момент -  това не е филм, а реалният живот", казва Терзич пред "Варайъти" за третия си игрален филм.
Вдъхновен от истински събития и посветен на Алекса и Махир - две момчета, които слагат край на живота си с разлика от една година, "Три седмици по-късно" ще има премиера на кинофестивала в Карлови Вари, Чехия, на 7 юли. Сценарият е написан от Терзич, Владимир Арсениевич и Боян Вулетич. 
Филмът проследява екскурзия на ученици в българските планини три седмици, след като съученикът им Андрий се самоубива, оставяйки най-добрия си приятел Коста (Йован Гинич) потопен в скръб и уязвим пред безразличните си съученици и безсилните учители. 
"Учителите започват да се държат нормално и тогава осъзнаваме, че филмът не е за тормоза, а за насилието, което се е превърнало в ежедневния език на младите хора", казва Мирослав Терзич. "Три седмици след събитието не са достатъчно време, за да бъдат осмислени всички тези неща, особено от малките деца. Обсъдихме с актьорите как, когато се случи трагедия, животът трябва да продължи. Но често нищо наистина не се променя", допълва той.
За да подбере групата от 24 деца, Терзич се среща с над 500 различни актьори и в крайна сметка избра предимно непрофесионалисти. Вместо да ги кара да четат реплики, режисьорът просто ги пита за преживяванията им в училище. 
Тогава Мирослав Терзич осъзнава колко близка е тази история за много от тях: "Имаше двама младежи, които ми казаха, че са били "злодеите" в упражняването насилие сред връстници. Те мислят много зряло по този въпрос, осъзнавайки какво са сторили, когато са били млади. И сега, когато станат свидетели на насилие, се намесват". 
Когато на екрана в "Три седмици по-късно" се случват актове на насилие, операторът Дамян Радованович остава на разстояние - избор, продиктуван от фокуса на Терзич върху хората в обществото, които заемат "неутрална" позиция и избират "да не се намесват" в моменти на криза.
"Може да се направи паралел с начина, по който днес гледаме на насилието - отстрани, отвисоко, през телефона си. Между нас и самото насилие има някаква дистанция, която ни предпазва. Насилието се превръща в спектакъл, в нещо, което е забавно да се гледа. И тогава осъзнахме, че това е езикът на нашия филм", разказва Мирослав Терзич. 
В България, където се развива действието на филма, режисьорът казва, че разговорите за самоубийството често започват твърде късно.
С премиерата на "Три седмици по-късно" в Чехия той ще може да види от първа ръка как различните публики реагират на подобни теми, отбелязва изданието.
"Вече сме в някакъв вид пожар, но не го осъзнаваме. Не забелязваме огъня. По някакъв начин оставаме имунизирани, защото ежедневният език е езикът на насилието. Ако някой излезе от киното и се замисли за филма, това ще бъде много добра отправна точка. Може би някой ще предприеме някакви действия", казва още Мирослав Терзич.