Разговорът е основният момент, а снимките са някакво доказателство, че сме се срещнали, каза пред БТА фотографът Вихър Ласков-Вихро, при откриването тази вечер на изложбата „Вечерта на спалнята“ (Same Bedroom, Different Girl by Vihro) в Iconic Studio. Експозицията отвори врати за посетители само за една вечер.
„Повече ме вълнува какво се случва с жената, която идва, отколкото ме вълнуват самите снимки“, каза той. По думите му с времето фотографиите са престанали да бъдат фокус на проекта, а разговорът, историята и срещата с човека пред камерата са придобили по-голямо значение.
„Не съм се старал да направя тези снимки, защото те ми харесват, а винаги съм се опитвал да чета човека срещу мен“, каза Вихро. В архива му има повече от 200 фотосесии, като авторът говори за над 150, тъй като част от жените са избрали материалите с тях да не бъдат използвани публично.
Промяната в проекта може да бъде проследена и във фотографиите, разказа той. По-ранните фотографии са по-близо до класическата будоарна фотография, докато в по-новите кадри все повече от историята остава извън изображението и се предоставя на въображението на зрителя. По думите му разликата се вижда най-добре, когато фотографиите се разглеждат хронологично.
Постепенно се променя и начинът, по който Вихро възприема собствената си работа. По думите му той иска да излезе отвъд ролята единствено на фотограф и да работи по-цялостно с историите, които изгражда. „Много хора могат да правят много по-хубави снимки от тези. Обаче не всеки може да ги обедини в история“, каза той.
Фотографът каза, че в изображенията няма ретуш и че се стреми да представя жените възможно най-близо до начина, по който изглеждат, и до това, което излъчват. След десет години би искал проектът да е достигнал до повече хора и да е помогнал на жени, които не се харесват заради стереотипите, които виждат в социалните мрежи.
В началото на вечерта Вихро покани гостите да се разпишат върху плаката на изложбата. „Това ще се превърне в един фрагмент от историята на спалнята, тъй като тя не приключва“, каза фотографът. Той благодари на посетителите и на участничките, част от които бяха сред гостите на откриването, и допълни, че има идеи за продължението на проекта.
Партньорката на Вихро каза пред БТА, че приема изложбата преди всичко емоционално. „Аз го оценявам като изкуство. Изключително съм горда“, каза тя. По думите ѝ тя има различен поглед към проекта, тъй като е наблюдавала и процеса зад създаването му.
За автора подреждането на изложбата е и експеримент. Той разказа, че до последния момент е отпечатвал, сменял и пренареждал фотографии, за да види как те взаимодействат помежду си в пространството. По думите му подготовката е била процес на проби и грешки, тъй като за първи път представя работата си по този начин.