В зората на музейното дело в града стои името на Карел Шкорпил – учител, интелектуалец, учен и страстен радетел за опазването на българското историческо наследство. В края на 80-те години на XIX век той пристига във Варна, за да работи като преподавател, и бързо успява да увлече местната интелигенция и общественост зад каузата на своя живот: изучаването, съхранението и популяризирането на миналото ни. Така се заражда идеята за създаване на музей, чието реализиране обаче изисква години на упорит труд и огромни усилия. Първият голям успех е основаването на Варненското археологическо дружество през 1901 г., чиято основна цел е именно откриването на музей. Със своята изключителна отдаденост и харизма Карел Шкорпил привлича за съмишленици редица учители, директори на местни гимназии, кметове и – не на последно място – Варненския и Преславски митрополит Симеон. Изключително важен момент е и пристигането във Варна на неговия брат – Херменгилд Шкорпил, който се превръща в най-всеотдайния му помощник.
На 11 юни 1906 г. Окръжният музей във Варна става реалност. За първата му експозиция е предоставено таванско помещение в една от кулите на Девическата гимназия (днес сградата на Археологическия музей към РИМ – Варна). До началото на XXI век Варненският музей преминава през няколко административни реформи, за да достигне до съвременния си облик на Регионален исторически музей. Днес той обхваща цяла палитра от специализирани отдели и уникални музейни обекти на открито, сред които Римските терми, Аладжа манастир и Побитите камъни.
В наши дни Регионалният музей е сред най-мащабните в България, с фондове, съхраняващи десетки хиляди културни ценности от всички епохи, с множество модерни експозиции и със специализиран Учебен музей за деца и ученици. В Археологическия музей на Варна се пази и едно от най-великите световни открития: златните находки от Варненския халколитен некропол, признати за най-старото обработено злато в света.