Решение за създаване на комитета за подготовката на "Евровизия 2027" се очаква в петък, каза вицепремиерът Иво Христов

Решение на Министерсткия съвет, с което ще бъде формиран комитетът по подготовката на "Евровизия 2027" в България ще има идния петък. Това каза вицепремиерът Иво Христов в предаването "Тази неделя" по Би Ти Ви.
По думите му на срещата с победителката на "Евровизия 2026" Дара и с продуцента Саня Армутлиева, която се състоя в петък, 22 май, в Министерския съвет, разговорите са преминали в дух на „много лесен диалог“.
„Общо е желанието да направим не просто успешно събитие, за което БНТ има капацитет, аз вярвам в професионализма на моите колеги, с които съм работил заедно, но и да направим промоция на България с всичките ѝ достойнства“, каза вицепремиерът. Той отбеляза, че страната ни за първи път ще бъде в подобен мащаб във фокуса на европейските медии и телевизии.
„Ние сме организирали големи събития, но никога не сме били в такава степен център на вниманието, както ще бъдем идната година“, коментира Христов.
По думите му все още не е ясно кой град ще бъде домакин на конкурса, тъй като по регламент трябва да се проведе конкурсна процедура между кандидатстващите градове. Сред потенциалните домакини той посочи София, Пловдив и Бургас. Варна, родният град на Дара, също е сред кандидатите.
„Трябва да дадем право на градовете да заявят своите достойнства, своите амбиции и дали те съответстват на стандартите“, каза още Христов. Той уточни, че конкурсът за избор на град вероятно ще приключи около август, като предстои да бъде изготвен подробен график за подготовката на подбора.
Вицепремиерът отбеляза, че основен организатор на събитието ще бъде Българската национална телевизия и тя ще има решаващата дума при избора на града домакин, но правителството също ще има роля в процеса, тъй като държавата ще финансира инициативата.
По отношение на бюджета на "Евровизия 2027" Христов заяви, че според досегашния опит организацията на конкурса струва между 20 и 30 милиона евро, но подчерта, че за държавата домакин „ползите са повече". "Приходите не са само преки, свързани с туристите, които привлича страната, а и с имиджа и утвърждаването ѝ като туристическа дестинация“, каза той.
Посочи, че тепърва ще се направят разчети за формирането на бюджета на събитието, който не се формира единствено от държавния бюджет, има участие и от общината домакин и приходи от реклама и партньорства - европейски и национални.
Иво Христов коментира и изискванията към бъдещия домакин на конкурса. Освен зала с капацитет от поне 10 000 места и достатъчна хотелска база, които припомниха водещите в свой въпрос към вицепремиера, той каза, че ще трябва да се осигури и качеството на продукцията. 
„Ще влезем в симбиоза с европейските продуценти на всякакви нива – звук, картина, постановка, за да можем да постигнем това качество, което се очаква“, каза той.
В интервюто вицепремиерът засегна и темите за образованието и културата в контекста на бъдещия държавен бюджет. Той изрази надежда, че за двата сектора ще бъдат осигурени повече средства, но подчерта, че окончателните параметри се подготвят от финансовия екип на правителството.
„Проблемите в образованието не са свързани само с парите, които никъде не достигат – и в България, и другаде“, каза Христов.
Като едно от най-големите предизвикателства пред образователната система той посочи навлизането на изкуствения интелект.
„Изкуственият интелект не може да замени педагозите, но се вклинява между педагозите и учениците“, заяви вицепремиерът. Според него все повече ученици възприемат изкуствения интелект като по-авторитетен източник на информация от учителите.
„Голямото предизвикателство в момента е навлизането на изкуствения интелект, защото декласира всички нас като едни несъвършени биороботи“, каза Христов.
Той предупреди и за негативните ефекти от прекомерната употреба на телефоните и дигитални технологии сред младите хора. „Учениците губят способността да задържат вниманието си, губят способността последователно да навлизат в един текст, да четат дълги произведения“, коментира вицепремиерът.
По отношение на културата Христов заяви, че българската култура трудно може да се самофинансира. „Българската култура е твърде малка, за да може да се самофинансира. Тя има нужда от държавна помощ и тази държавна помощ трябва да бъде методична“, каза той.
Според него в момента по-голямата част от средствата за култура се насочват към сценичните изкуства, докато други сфери, включително културното наследство, остават в по-заден план.
„В момента 80 процента отива за сценичните изкуства, а другите изкуства, включително културното наследство, са една идея пренебрегнати“, отбеляза Иво Христов.