Ретроспектива в Мец е посветена на "художника на жестокостта" Андре Масон

Той така и не се възстановява от окопите - пионер на сюрреализма, изобретател на автоматизма, Андре Масон рисува като никой друг жестокостта на 20-и век, чиито капки кръв бележат голяма ретроспективна изложба в Мец, Франция, съобщи АФП. 
По-малко известен от Дали, въпреки че има също толкова фантастично въображение, Масон е "гений", казва кураторът на изложбата Киара Паризи, която е и директор на центъра "Помпиду-Мец". С помощта на пясъчните си картини и техниката на "капково рисуване" той създава нов език, стигайки до научната фантастика.
От ужасите на войната, бикоборството и кланиците, Андре Масон (1896-1987) гледа насилието по света в лицето, преди да го изобрази върху платната си, сякаш за да прогони миналото, което не отминава.       "В окопите, където е принуден да почиства, той се сблъсква с най-големите ужаси", казва Елия Биезунски, изследовател на изложбата "Андре Масон - незавършен свят", която се открива в Мец днес и ще продължи до 2 септември.
Тежко ранен през 1917 г., той е завлечен от свой другар до дупка от снаряд, където прекарва часове наред в компанията на мъртъв немски войник. Масон по-късно ще каже, че е изпитвал много съчувствие към този труп, мислейки, че след няколко часа ще прилича на него.
От болница на болница младият ранен мъж попада в психиатрична клиника, преди да се възстанови.       В този белязан от войната кът от Лотарингия "знаем, че тук той ще бъде разбран", казва Паризи.       След войната, под влиянието на кубизма, Масон създава творби с меко излъчване и пастелни тонове, но травмата от конфликта проличава в "Гробището" (1924).
Същевременно младият художник се занимава и със сюрреализъм.
Картините му се продават, понякога на известни клиенти като Ърнест Хемингуей.
Още през 1923 г. Масон изобретява "автоматизма" - техниката, която се състои в изчистване на съзнанието, преди да бъде дадена свобода на четката.       През 30-те години на миналия той създава осъжданата по това време серия "Клане". Хората го смятат за луд, но самият той не разбира какво толкова ги шокира в изобразяването на нещо, което преди няколко години е било тяхно всекидневие. 
Художникът стига дотам, че култивира своето вдъхновение в кланиците, в резултат на което се раждат ярки, почти весели платна, с изключение на едно червено петно - кръвта, която присъства в много от творбите му.       "Аз съм весел песимист", ще каже той. 
През 40-те години на миналия век Андре Масон се установява за четири години в САЩ, където оказва влияние върху млади художници като Джаксън Полък. Полък възприема техниката на капковото рисуване, която се състои в това да остави боята да капе или да се пръска върху платното.       Любител на философията и китайската калиграфия, приятел на най-великите художници и завършен артист, Масон е и страстен почитател на психоанализата, която  обсъжда със своя зет Жак Лакан, тема на друга изложба в центъра "Помпиду-Мец". 
Вероятно именно този еклектизъм го прави по-малко известен от Дали, но въпреки това негови творби присъстват в някои от най-големите музеи по света.