Революционен комитет в Болград, в който участват учители и ученици, се активизира през 1874 г., каза ученичка на Болградската гимназия

В изследванията в том 6 на изданието „Българите в Северното Причерноморие“, в статията „Априлското въстание и българите в Бесарабия и Южна Русия“ авторът Велко Тонев посочва, че в град Болград се създава революционен комитет, чиято дейност се активизира през 1874 година, каза ученичката от 11. клас в Болградската гимназия „Георги Раковски“ в Украйна Ксения Перели по време на представянето на новия брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция (БТА), посветен на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание. В представянето участваха още Наталия Кара – заместник-директор по учебно-методическата дейност и преподавател по български език и литература, както и ученичките от 11. клас Наталия Статова и Елена Калпакчи.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев представи участниците от Болградската гимназия, които за първи път се включват в представянето на списание ЛИК.
„БТА има 10 национални пресклуба извън страната, включително този в Антарктида, във всички съседни държави и четири сред български общности. Последният открихме преди седмица на празника на Болградската гимназия. Там нямаме постоянен кореспондент – кореспонденти са преподавателите и учениците от ученическия пресцентър „БГ Фокус“. Това е съвместна инициатива с Министерството на външните работи и Генералното консулство на България в Одеса, които подпомогнаха създаването на пресцентъра, който е и национален пресклуб на БТА“, каза Вълчев.
Ксения Перели разказа, че в Болградския революционен комитет членуват учители и ученици от Болградската гимназия, сред които Йов Титоров, д-р Димитър Начев, Иван Атанасов, Димитър Ямболов, Иван Иванов, Олимпи Панов, Атанас Хитов, Владимир Дякович, Стефан Славов, Александър Каназирски и други, които вземат участие в събитията от април 1876 година.
Ученичката Наталия Статова разказа, че в училищния музей се съхранява фототипното издание на възрожденския вестник „Български глас“, издаван в печатницата на Болградската гимназия, от който излизат 63 броя.
„В брой първи от 17 април 1876 година четем: „Нека Бог да благослови въстанието в нещастната наша България! Гласът народен е гласът божи. Времето ще покаже всичко“. В брой 5 от 18 май 1876 година пише: „България пламна и гори в силен огън. Народната тръба громко тръби и зове българските юнаци да скъсат ръждясалите вериги от ръцете на любимата си майка – България…“, съобщи тя.
Елена Калпакчи отбеляза, че през 1996 година на стената пред централния вход на Болградската гимназия е поставена паметна плоча по повод 120-годишнината от Априлското въстание от Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ – София.
„Плочата почита паметта на бесарабските българи, включили се в борбата за освобождение на България“, посочи тя.
Наталия Кара изрази благодарност към Българската академия на науките, Българската телеграфна агенция и Община Копривщица за поканата за участие в събитието и възможността да бъдат част от отбелязването на годишнината.
Новият брой на списание ЛИК бе посветен на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание през 1876 г. и бе представен чрез видеовръзка в различните пресклубове на БТА в страната и чужбина. Тематичното издание за литература, култура и изкуство на Българската телеграфна агенция (БТА) представя въстанието чрез своя архив – с информация за честванията му през годините, която е съхранена в емисиите и бюлетините с новини. Броят включва също мнения и коментари на преподаватели, общественици и представители от местните общности в градовете центрове на революционните окръзи, свързани с историята на въстанието. 
За Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“ в Украйна
На 10 юни 1858 г. молдовският княз Никола Богориди по молба на делегация начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков) издава Хрисовул (грамота) за създаването на Народно централно училище в Болград, с който подробно се уреждат неговият статут, финансиране и управление. Училището трябва да бъде достъпно за всички български колонисти, независимо от материалното им положение, като обучението по всички предмети се провежда на български и румънски език. Финансирането се осигурява от приходите на Болградската община и още 39 общини, а управлението се осъществява от Попечителски комитет от трима души, избирани за срок от три години от делегати на българските колонии.
Учебното заведение е възстановено през 1993 г., а през 1999 г. му е дадено името „Г. С. Раковски“.
На 29 юли 2000 г. в София е подписан протокол между България и Украйна относно Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“, който урежда сътрудничеството и подкрепата за учебното заведение.
На 30 март 2026 г. в Киев министрите на образованието на България и Украйна Сергей Игнатов и Оксен Лисови подписаха нов протокол за Болградската гимназия в Одеска област, който предвижда запазване на обучението в горния етап (10–12. клас) със задълбочено изучаване на български език и организиране на подготвителни курсове за кандидатстващи в първи клас.
Град Болград
Административен център на Болградския район в Одеска област е град Болград, основан през 1821 г. от български преселници и приеман за неофициална столица на бесарабските българи.
В Болград има три стълба, които съхраняват българския дух в Бесарабия. Първият е Болградската катедрала „Свето Преображение Господне“, построена през 1838 г. по проект на архитекта Аврам Мелников. В строителството участват над 10 000 души. Храмът е осветен на 29 октомври 1838 г., като този ден се отбелязва като Ден на бесарабските българи.
Вторият стълб е Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“, открита през 1858 г. със съдействието на Никола Богориди. Днес в гимназията се обучават около 550 ученици от Болградския район и други райони на Одеска област.
Третият стълб е Мемориалът на българските опълченци, открит на 20 октомври 2012 г. Автор на мемориала е архитектът Николай Базан. Монументът включва плочи с имената на близо 250 установени български опълченци от Бесарабия.
Участието на бесарабските българи в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878 г.) е израз на съхраненото национално самосъзнание. По данни от исторически източници в опълчението се включват 7444 души, от които близо 1000 са бесарабски българи.