На 23 април е премиерата на „Есенна соната“ от Бергман в Народния театър, информират от трупата.
По думите им постановката на режисьора Крум Филипов се вглежда в най-фините и болезнени пластове на човешките отношения: „Есенна соната“ е спектакъл за онова в човека, което остава скрито зад социалните роли и привидното спокойствие. Пиесата, вдъхновена от едно от най-интимните произведения на Бергман, поставя в центъра сблъсъка между майка и дъщеря – среща, в която неизказаното и потиснатото излиза на повърхността. В този процес привидното спокойствие на ежедневието се разпада, отстъпвайки място на дълбоко екзистенциално преживяване“.
Спектакълът на Крум Филипов превръща сцената в пространство, в което вътрешният свят на героите се разгръща с цялата си противоречивост – ранимост, ярост, вина и жажда за прошка, коментират от екипа на Народния театър. Според тях фокусът не е върху самата прошка, а върху това колко е трудно да намериш сили в себе си, за да простиш на този, който те е наранил.
„Преди години удивително талантливият артист Кольо Карамфилов ми сподели, че „лицето е печатът на Бога“. Бергман е поет на човешкото лице – „другото лице“, невидимото, оттеглено в сянката на личността, трептящо под повърхността на привидната уравновесеност, извадена от търпение, екстатично изгубила равновесие“, разказва режисьорът.
По думите му в „Есенна соната“ скритото лице в ипостасите на майка и дъщеря се появява, за да измести фокуса от привидното, да разруши привидната измамна обвивка на ежедневното и да превърне бита в битие: „Това нощно лице е родено от сънищата, изпълнено със страсти, наранено, яростно, бясно. В това лице обаче просветва религиозна надежда. В „Есенна соната“ Бергман не посочва спасение, но разкрива жаждата за него. Спектакълът се състои в усещането за милост като събитие, а не като резултат. Самото човешко усилие към милост превръща „Есенна соната“ в екзистенциално събитие с въздействието на антична трагедия – едновременно Медея и Електра“.
Както писа БТА, в „Есенна соната“ ролите се изпълняват от Жорета Николова, Александра Василева, Албена Ставрева и Стоян Пепеланов. Сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите – на Елица Георгиева, а музиката – на Христо Намлиев. Преводът е на Васа Ганчева. Драматург на постановката е Мирела Иванова, а асистент-режисьор – Ирина Иванова.
Следващите представления са на 24 април, 10 и 23 май, 12 и 28 юни.
/ДД