„Роден език“ от 1881 г., учебник по вероучение, „арестувани“ книги и видни български издатели са представени на изложба в Смолян

Издаден през 1881 г. учебник по „Роден език“, „арестувани“ книги и автори от времето на социалистическата цензура, видни български издателства от 19-и и 20-и век са представени в изложба в Регионалната библиотека „Н. Вранчев“ в Смолян. Експозицията „Начало на книгопечатането в света и начало на организираното книгоиздаване в България“ е част от програмата на библиотеката по повод 24 май.
Изложбата показва, че българинът винаги е посягал към знанието и към книгата. Неслучайно много наши известни личности са се занимавали с книгопечатане и книгоиздаване, имали са големи книжарници или мрежа за разпространение на своите издания, заяви пред БТА Цвета Станишева от Регионалната библиотека. Ученици от смолянски училища бяха първите посетители на изложбата. Във времена на аудиокниги и електронни четци всеки може да избере сам хартиената или дигиталната, но е добре да не забравя доброто старо занимание – четенето, препоръча на малките читатели Цвета Станишева. Според нея прогнозите, че дигиталната книга ще замени печатната, едва ли ще се сбъднат, „защото докосването до книгата, общуването с нея е различно, когато я държиш в ръка“.
В изложбата са проследени книги и документи за издателствата на Хр. Г. Данов, Тодор Чипев, Юрукови. Тодор Чипев е имал най-голямата книжарница в началото на 20-и век, която е била като дом на книгата, помещавала се е на пет етажа в София, в нея са се събирали автори от литературен кръг „Мисъл“, обяснява библиотекарката.
Експозицията продължава разказа за българското книгоиздаване след национализацията на частните издателства в годините на социализма, когато книгите излизат в огромни тиражи. По времето на социализма книгите са били голяма ценност за българското семейство, във всеки дом е имало огромна библиотека, а днес, за съжаление, доста домове остават без книги, допълни Станишева. От онези години остават и спомените за цензурирани творби и автори. Сред показаните „арестувани“ книги са издания на Талев, Димитър Димов, Радой Ралин, Фани Попова–Мутафова. В наши дни, за разлика от забранените, има забравени книги и автори, които според библиотекарите незаслужено стоят някъде в прахта. Но идва време, в което някой успява да ги изрови и те отново живеят втори живот, смята Цвета Станишева.
Изложените издания от началото на 20-и век според Станишева показват много по-добро оформление от много съвременни книги. Учебник по вероучение от 1943 г. намира своето място в изложбата, препращайки към актуалните спорове необходимо ли е изучаване на религия в съвременното училище.
Противоречие между хартиените и дигиталните книги няма, важното е всеки да се докосва до това невероятно преживяване – четенето, независимо на какъв носител, допълва Цвета Станишева.