Роман Кисьов представи в София новата си поетична книга „Апокалипсис“, в която демонстрира разпадане на езика

Роман Кисьов представи новата си поетична книга „Апокалипсис“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Модератор на събитието бе Яница Радева. В разговора участваше и поетът Бойко Ламбовски. Изданието включва илюстрации от поета. 
„Апокалипсис тук присъства с две значения: свършека на броените дни на света и откровения“, каза Радева в своето приветствие.
„След първото стихотворение Роман Кисьов се старае да ни покаже как се разпада езикът, как механизмите спират да работят“, обясни Радева. Според нейните думи апокалипсисът не е само време, в което се случват бедствия. В книгата няма трансформации в природата, но има промени в езика.
„Това е книга, която е насочена към културната памет към читателя“, каза в заключение Радева.
„Книгата, без да изневерява от това, което очакваме от творчеството на Кисьов, си позволява едни експерименти в областта на поезията, които не са му винаги присъщи“, каза за стихосбирката поетът Бойко Ламбовски.
Според него да бъдеш поет на християнската мисъл е нещо много трудно и предизвикателно и то може много лесно да препъне създателите на изящно изкуство, защото когато човек създава изкуство, той изпада в ролята на танцьор пред публиката. Това е вид разкриване, което невинаги носи целомъдрен характер, обясни поетът. „При добри автори това противоречие се преодолява“, каза Ламбовски.
„Тази книга ще ви изненада с това, че в нея има много игра“, обясни поетът. „В нея има танц с думите, но той не е много весел“. Според Ламбовски, всяка мисъл, отразена в думите, може да бъде мисъл чиста и честна или манипулативна и лъжовна. От тази гледна точка, езикът е тази сфера, в която човекът може да попадне или да се осъществи в духовен план, допълни Ламбовски.
„При мен дойде идеята, концепцията, да изведа една линия в моята поезия, която съществува от най-ранните ми стихове и във всяка една моя книга: един тип апокалиптични стихове, които контрастират това, което се очаква от моето творчество – духовна поезия, християнска поезия, възвишено творчество“, обясни Кисьов.
„Едно от характерните неща за моята поезия е, че в нея има и контраст“, допълни той. Според поета там, където има мрак, светлината става по-ярка. Противоречията са част от живота и във всеки човек има противоречия – в личността, в душата, в съдбата, в едно общество, каза още Кисьов. „Ние виждаме, че целият свят е изтъкан от противоречия“, допълни той. „Във всяка една моя книга има такива стихове и аз реших да ги извадя, да се обърна назад към моите предходни книги и да стъпя върху тях, да ги надградя и развия“.
Според думите на поета ние сме изведени от слово и сме словесни същества. Езикът е основно битие, смята Кисьов. „В тоя смисъл, когато има деградация в човека като същество, вид, общество, резултатът от това е разпадането на езика“, обясни поетът. Според него думите имат много по-трайни последици от физическата агресия.
Вечерта завърши с изпълнение на Елиза Александрова (арфа) и Венцислав Василев (цигулка), които представиха авторски композиции.