Романът на Хемингуей „И изгрява слънце“, написан преди век, все още води американци на коридата в Памплона

Ново издание на зрелищното, но оспорвано състезание с бикове в Памплона започва в Испания, въпреки протестите на активисти за правата на животните, предаде ДПА. Деветдневният фестивал „Сан Фермин“ се открива днес в северния испански град с фойерверки от балкона на кметството. Първото бягане с бикове ще се проведе утре.
Фестивалът е посветен на покровителя на града Свети Фермин. В допълнение към бягането с бикове и коридите се провеждат концерти, шествия, партита и други събития. Бягането с бикове обаче е кулминацията на празника - между 7 и 14 юли всяка сутрин шест бойни бика напредват по тесните улици към арената, докато около тях тичат предимно млади търсачи на силни усещания. Активистите за правата на животните протестират срещу зрелището от много години.
Бил Хилман е бил пронизван от рога на бик три пъти по време на бяганията в Испания, но не би изпуснал тазгодишния фестивал за нищо на света, предава АП. Той отбелязва 100-годишнината от публикуването на книгата на Ърнест Хемингуей „И изгрява слънце“, която изстрелва бъдещия Нобелов лауреат към литературната слава и прави Памплона известна за милиони хора по света.
Романът на Хемингуей от 1926 г., публикуван и с алтернативното заглавие „Фиеста“, завладява поколения читатели със своята интригуваща история от ерата на джаза. АП допълва, че книгата разказва за американски и британски бохеми, които се опитват да запълнят вътрешната си празнота с екзотични пътувания, огромни количества алкохол и мъчително преследване на невъзможна любов.
Хилман, който е родом от Чикаго, е едва на 19 години, когато живото описание на фестивала от Хемингуей го пленява за първи път. Особено го впечатляват описанията на обикновени испанци, които рискуват живота си, тичайки по улиците, за да насочат биковете към арената по време на деветдневния фестивал.
След тази литературна среща, 44-годишният Хилман е бягал с бикове в Испания стотици пъти, като тук влизат както пътуванията му до Памплона, така и участието му в десетки други бягания в различни испански градове. Неговото увлечение по Хемингуей и Памплона никога не е намалявало, въпреки че веднъж за малко не загива, след като е пронизан от рог на бик, отбелязва АП.
Признателността на Хилман го подтиква да защити докторат по английска филология, а сега е негов ред да преподава „И изгрява слънце“ в Университета Ийст-Уест в Чикаго и да пише за бягането с бикове. Хилман е само един от многото американци, вдъхновени да пътуват до Испания, за да видят фестивала лично. През 2022 г. 16 процента от бегачите са били американци – най-високият процент сред чужденците и четири пъти повече от участниците от съседна Франция, по данни на кметството на Памплона.
Хемингуей е оставил незаличим отпечатък върху облика на Памплона. В хотелите и баровете има негови бюстове или табели, указващи, че някога е отсядал там. Пред арената за бикове в Памплона, където също се издига статуя на писателя, виси огромен транспарант в чест на романа. На него е изписан цитат, който показва как фестивалът е оставил автора без думи: „В неделя, 6 юли по обяд, фиестата избухна. Няма друг начин да се опише."
„Хемингуей направи много за Памплона, защото я направи известна по целия свят“, казва Фернандо Уалде, който е работил четири десетилетия като рецепционист в хотел.
Наследството на Хемингуей в Памплона обаче е противоречиво. Освен феминистките критики към неговия свръхмъжкарски публичен образ, авторът търпи сериозни упреци и от движението за правата на животните заради възхваляването на тореадорите. В „И изгрява слънце“ той отделя много повече място за описания на тяхната храброст, отколкото за самите състезания с бикове.
Брук Спърлинг - активистка за хуманно отношение към животните - каза по време на протест срещу коридите, че „Хемингуей е писал за много, много теми, които днес не биха били приети в обществото. Той пише за лов, за война и ние не искаме да ценим тези теми днес.“
Памплона има 200 000 жители и посреща над един милион души повече за фестивала. Въпреки че повечето са испанци, около 15 процента от празнуващите са от чужбина и мнозина, особено по-младите посетители, следват примера на Хемингуей за прекомерно пиене, отбелязва АП.
Внучката на Хемингуей - актрисата Мариел Хемингуей, си спомня, че са се отнасяли с нея „като с кралска особа“, когато е присъствала на „Сан Фермин“ преди години. Мариел пише и говори открито за психическото заболяване на своя дядо, довело до самоубийството му през 1961 г. Въпреки това тя е убедена, че творчеството му ще остане вечно.
„Търсенето на себе си, любовта, жизненият смисъл и това как да се съвземеш след дълбока загуба... тези теми никога не се променят. Точно в това е величието на моя дядо. Мисля, че той е уловил нещо, което никога няма да изчезне“, казва Мариел Хемингуей пред АП от дома си в Айдахо.