Росен Босев заедно с Янко Станоев и други техни съвременници на практика са нашите учители, каза писателят Деян Енев

Росен Босев заедно с Янко Станоев и други техни съвременници на практика са нашите учители, каза писателят Деян Енев на представянето на книгата „В очакване на хубавото време. Избрано“ от Босев. То бе в рамките на литературна среща, посветена на творчеството на писателя Росен Босев в книжарница „Хеликон“ на площад „Гарибалди“.
Росен Босев-син обясни, че идеята за създаването на изданието се е родила от Деян Енев. Книгата излиза по повод 80-годишнината от рождението на Босев-баща.
„Минавайки през творчеството на баща ми, открих, че то е болезнено актуално“, каза Босев-син. „Човеколюбието, лицемерието, лакейството – всичко това можем да го открием в неговите разкази“.
„Картината на българския разказ няма да бъде ясна и бистра, ако нямаме предвид творчеството на тези писатели и на човека, който ни е събрал днес“, каза Деян Енев.
Той разказа за своето познанство с Росен Босев. Писателят описа Босев като негов скъп колега и приятел.
„Стилът на Росен Босев има много близки черти до стила на Василий Аксьонов – хем леко писане, хем игриво писане, но то пази в себе си тъгата – нещо, което е много трудно - да свириш в регистъра на смешното, но да дърпаш струните на инструмента на тъгата“, отбеляза Енев.
„Ние често забравяме че литературата е процес“, каза писателят Георги Господинов. Той описа връзката през поколенията, давайки за пример приемствеността между Петко Славейков, Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
„Ние някак си свикнахме всяко поколение да е само за себе си“, допълни писателят. „Това, че тази книга ни събира, е много важно събиране за веригата на българската литература“.
Господинов разказа за своето впечатление от първия разказ на Босев, който е прочел. „Бил съм на 9-10 години, оттогава този разказ ми седи в главата“.
„Особената тъга и безвремието на 70-те и 80-те, което се усеща, когато четем тези разкази, е на пръв поглед парадоксално, защото като четете биографията на Росен Босев, това е един много уреден живот“, каза Господинов. Според него в творчеството на Босев може да бъде открита „тревожност - уж всичко ти е уредено, но имаш достатъчно чувствителност, за да усетиш, че нещо не е наред“.
„Четейки тези неща, онова усещане за тревожност, че нещо не е наред, остава и стои доста съвременно в разказите“, каза в заключение Господинов.
Проф. Михаил Неделчев обясни, че не харесва термина „инфантилна проза“, а според него литературното движение, определяно с него, може да бъде наречено „младежка изповедна проза“.
Проф. Неделчев разказа за своята роля в създаването на книгата:
„Аз присъствам в първия разказ – Мишо Н. съм аз“, каза той. „Разказът е напълно реална история, която разказах на Росен Босев след една Нова година“.
„Благодарен съм на Росен Босев, че ме е направил персонаж в този разказ, нищо, че ме е модифицирал“, каза още проф. Неделчев.
„Тази младежка изповедна проза ние трябва да я поставим в един световен контекст. Тя тръгва през Джеръм Дейвид Селиджър и минава през сърдитите английски драматурзи“, каза проф. Неделчев. По думите му Росен Босев и Янко Станоев са били сред емблемите на това течение в България.
„Цялото наше литературно поле бе засегнато от тази вълна“, допълни проф. Неделчев.
Росен Босев (1946 – 1988) е бил заместник главен редактор на „Литературен фронт“ и директор на издателство „Народна младеж“, работил е за вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Автор е на сборниците с разкази „Напред през росата“ (1973, награда „Южна пролет“), „Небесен дом“ (1977), „Иронична проза“ (1985) и „Бъдни дюни“ (1987), на романа „Портрети на небесни тела“ (1979) и пътеписа „Пясъчен часовник“ (1983). Сценарист е на филмите „Вселекон“ (1974) и „Човек не съм убивал“ (1983), а филмът „Да откриеш Троя“ (1986) е базиран на повестта му „Стопанинът на птиците“. Превежда на български творби на Василий Аксьонов, Григорий Горин, Аркадий Арканов и други. Слага край на живота си на 18 януари 1988 г.