Творецът Росен Димитров представи в Търговище две свои книги в проза и поезия. Домакин на срещата с почитателите на писаното слово бе Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град. Дошлите на представянето се запознаха с научно-фантастичната, любовно-романтична трилогия „Момичето от моите мечти“ и със сборника „Подарява се сърце“. Събитието е част от инициативите в рамките на XX Национална библиотечна седмица под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“.
Росен Димитров е роден през 1965 година в Казанлък. Като младеж се мести в Бургас, по-късно учи във Висшето военно училище в Шумен, където завършва цивилна специалност „машинен инженер“. През есента на 2001 г. емигрира в Германия. Там в първите години учи социална педагогика и работи като научно-технически сътрудник в спортния институт на местния университет. Известно време работи като инженер в завод за производство на гайки и болтове, а после съдбата го отвежда в завод на „Фолксваген“, където и до днес работи като техник, разказа библиотекарят Ася Атанасова при представянето на гостуващия творец.
„Момичето от моите мечти“ е научнофантастична любовно-романтична трилогия, в която става въпрос за изкуствения интелект, виртуалната реалност и нейните необятни възможности. Трилогията на Росен Димитров предлага интересни отговори на въпросите: опасен ли е изкуственият интелект, трябва ли да се страхуваме от него, какви са възможностите на виртуалната реалност и може ли тя да унищожи света, който познаваме, и да създаде един съвсем нов свят с нов порядък?
Авторът повдига и въпроси като кой е най-големият проблем на един безсмъртен, възможна ли е телепортацията и има ли паралелни светове?
Пред търговищката общественост творецът обясни, че сборникът „Подарява се от сърце“ е съставен както от стихотворения – предимно на любовна тематика, така и от кратки хумористични, сатирични и драматични разкази. Димитров разказа, че стихотворенията са писани в голям период от време – от ученическите му години до днес. Сборникът носи името на едно от стихотворенията, а илюстрациите са дело на изкуствен интелект.
Творчеството на Росен Димитров сякаш е опит да се помирят сърцето и софтуерът. Докато трилогията ни кара да гледаме към звездите и чиповете с тревога и надежда, стиховете му ни връщат към земните, човешки вълнения. „Пиша за себе си и за да нарисувам чувствата си върху листа. И понеже не мога да рисувам – го правя с думи“, сподели Димитров. На дошлите на представянето той разкри и как са се „раждали“ книгите му – започва да пише вдъхновен от жена, почти половината от стиховете му са посветени на съпругата му (с която вече не са заедно) и днес не престава да търси момичето на своите мечти.
Житейският му път — от Казанлък и Бургас до инженерната работа във „Фолксваген“ в Германия — е оформил уникалния му стил. Интересно е как един машинен инженер, работещ в сърцето на автомобилната индустрия, успява да запази чувствителността си към поезията и да предаде своите чувства и емоции чрез слово на своите читатели.
„Вярвам в хората!“ – каза Росен Димитров и чрез стиховете си разкри вътрешния си свят през различни житейски периоди.