Русе се включи в националната инициатива "Мрежата на свободата" за честване на 150 години от Априлското въстание

Русе се включи тази вечер в националната инициатива „Мрежата на свободата“ по повод 150-годишнината от Априлското въстание. Тя се организира от „Национална мрежа за развитие“ в партньорство с Историческия факултет на Софийския университет.
Координаторите на инициативата за Русе Людмил Христов и Йоана Терзиева обясниха за БТА, че събитието се провежда едновременно и в още шест български града – Копривщица, София, Варна, Бургас, Сливен и Добрич, в иновативен формат на свързани в реално време сцени, които създават общо национално преживяване.
„Мрежата на свободата“ поставя акцент върху образователния аспект на историческата памет, като свързва събитията от 1876 г. със съвременните теми за гражданско участие, ценности и обществена ангажираност. Чрез формата „жива щафета“ различните градове допринасят със свои гледни точки по теми като ролята на младите хора, паметта и културата, лидерството, единството и обществените добродетели.
Темата в Русе беше „Невидимата сила – жените зад свободата“, представена от говорителя на събитието Неда Малчева. Разказът ѝ представи Русе като стратегически възел в подготовката за Априлското въстание – място на връзка, движение и обмен на идеи, където свободата се подготвя не само с героични актове, а чрез устойчива организация. Основният извод е, че революцията е „мрежа“, а не сбор от единични подвизи – тя има свои възли, маршрути, прикрития и роли, които правят действието възможно и безопасно.
Малчева подчерта, че в този контекст акцентът пада върху жените като „невидимата сила“ на мрежата. Техният принос е представен не като периферна помощ, а като основна инфраструктура – домът като убежище, щаб и работилница, ежедневието като прикритие, символите като мисия, която трябва да бъде изработена, пазена и предадена, а логистиката – като тихо движение под риск и контрол.
По думите ѝ в Русе това се откроява чрез образа на Баба Тонка Обретенова и семейството ѝ, а линията на „символите“ преминава през знамевезки като Петрана Обретенова, Евлампия Векилова и Мария Ганева. По линията на движението и преноса са дадени примери с Величка Иванова и куриерската дейност на Тодора Бакърджиева, които показват защо невидимостта тогава е била стратегия за оцеляване.
Според Малчева след разгрома фокусът се измества към приемствеността – жените като носители на възстановяване, грижа, образование и памет, хората, които поддържат общността жива, когато героичният момент е отминал. Тук се открояват фигури като Тота Венкова и Зюмбюля Попстефанова, а смисловият мост към по-късната гражданска енергия е направен чрез Анастасия Обретенова и Екатерина Каравелова.
Малчева направи и връзка между миналото и настоящето: „Да разказваме свободата не само чрез водачи и битки, а чрез системата от „невидими“ усилия зад тях и днес да разпознаваме, подкрепяме и ценим този труд в общността.“
Събитието в Русе се състоя в зала „Фабрика Култура“ в партньорство с фондация „Право на детство“. На него присъстваха ученици от пет гимназии в града, които имаха възможност чрез мобилно приложение да отговарят на въпроси, свързани с темите, представени в отделните градове.